Планирането е висшият пилотаж на управлението на процесите – лични или обществени. Всеки може горе-долу да се справи с пожарникарското гасене на пожари, като заложи на инстинкта си за самосахранение и сипе кофа вода първо върху пламъците. За да прогнозираш нуждите си, така че да избегнеш кризите или да се оттървеш с най-малко щети, се изисква много повече.
България за пореден път се сблъска с тази реалност около злополучните си поръчки за ваксини, които я оставиха на дъното на Европа по единственото признато за сигурно средство срещу COVID-19, ваксинацията. Изоставането я обрича на дълго и мъчително възстановяване, което, както изглежда ще бъде не само много скъпо на икономиката, но и свързано със стотици човешки животи, част от които биха могли да бъдат спасени.
Приоритизиране от лесното
Вече стана дума, че приоритетните групи, подбрани от правителството заложиха на бавно начало на кампанията за ваксиниране и започване от по-лесното, а не от по-необходимото. За държавата беше по-просто да организира лекарите в болниците, учителите в училищата, полицаите в участъците и гледачите на норки във фермите, отколкото да търси как да се свърже с 1,8 милиона пенсионери, повечето които нямат друго средство за комуникация освен телефон, някои живеят в отдалечени места или пък са трудно подвижни. Затова властите избраха да се концентрират върху по-млади и по-инициативни хора, такива, които имат работа и по-лесно биха могли да бъдат обхванати от кампании за ваксиниране. За тях бяха отворени ваксинационни центрове, каквито в Европа от самото начало работеха за възрастните. Това обрече най-уязвимите да изчакват, независимо от рисковете. Да не забравяме, че средната възраст на починалите от COVID-19 в България е 72 г.
Колко е самотен българският избор на приоритети стана ясно тази седмица, когато заедно с останалите държави от ЕС, България трябваше да обяви докъде е стигнала с постигането на европейската цел 80% от хората над 80 г. да бъдат ваксинирани до 31 март. За три месеца кампания в тази група са имунизирани 5,1% от българите, навършили 80 г. По този показател България е единствената европейска държава с едноцифрен успех. На 26-тото място пред нея е Латвия, която е осигурила покритие на 17,4% от 80-годишните си граждани, а първенците на Европа Малта (95,3%) и Ирландия (94,1%) не се виждат даже с бинокъл от София.
Неблагополучните ваксини
България направи и грешен избор на ваксини, които поръча от сключените от Европейската комисия договори, като заложи повече от половината от дозите си само на двама от седемте възможни производители. Фаворитът на българското правителство – Sanofi не успя да направи ваксина и така поръчаните 4,6 млн. дози останаха неизползваеми. AstraZeneca, на която българските власти платиха 4,5 млн. дози, се сблъска със собствените нереалистични очаквания за възможностите си. Компанията беше принудена да намали с две трети доставките си за Европа, което се оказа проблематично преди всичко за България и Латвия, които бяха заложили в най-голяма степен на британско-шведската ваксина.
Можеше ли българското правителство да предвиди неблагополучията с предпочетените производители? Вероятно не напълно, защото Sanofi е световно известен производител на ваксини, към когото имаше високи очаквания, а AstraZeneca вървеше първа по време на клиничните изпитвания.
Европейската комисия обаче изигра решаваща роля България все пак да купи 2 млн. ваксини от Johnson&Johnson, след като първоначално беше отказала изобщо да участва в договора.
И неблагополучните поръчки
В този случай грешките до голяма степен можеха да бъдат избегнати, ако властите просто следваха принципите, от които се водеха държави с добро управление, както и съветите на Европейската комисия. А именно да се подсигурят в еднаква степен с всички предложени ваксини, така че ако някои от тях излязат пред другите или пък се появят проблеми с одобрена ваксина, да имат достатъчно свобода да продължат да ваксинират, докато останалите успеят да стигнат до пазарно разрешително. Такъв подход не би спрял ваксинирането при изчакването на данните за безопасност за ваксината на AstraZeneca в края на март, както се случи, след като властите в София прекратиха за шест дни ваксинациите с единствената ваксина, използвана от тях за масова имунизация на населението.
Българското правителство подходи различно от останалите европейски държави и при поръчката на ваксини, като недооцени риска от неуспешно разработване на ваксини. Той винаги същестува при покупката им на зелено, както направи Европейската комисия, за да резервира количества при огромното световно търсене. Недостатъчно внимание изглежда е обърнато и на различните календари и готовност на отделните производители да излязат на пазара с презумцията, че те ще бъдат на разположение достатъчно рано, за да се осъществи национална ваксиниране в непознати досега размери.
Така, когато ваксинационната кампания в Европа започна, България имаше за 2021 г. сигурни само 1 млн. дози ваксини от BioNTech/Pfizer, 500 000 от Moderna, достатъчни за 750 000 души и обещание от европейския регулатор за одобрение на трета ваксина. AstraZeneca получи зелена светлина едва през февруари и още от старта стана ясно, че компанията няма да може да изпълни договорите си на повече от 40%. Така за първото тримесечие тя достави само 29,7 млн.от 90 млн. договорени дози с ЕС, а за второто тримесечие обещава едва 70 от 160-те милиона според договора си с Европейската комисия.
Трите спасения от Европа
Предвид начина за справяне с кризата в областите, където отделните държави разчитаха преди всичко на себе си и след това на ЕС, е малко вероятно България да беше успяла сама да намери ваксини. Този факт се признава дори от българското правителство.
Спасение I
Решението за общи поръчки от името на ЕС беше спасение за България. Те позволиха на властите да си гарантират ваксини. Имунизациите в България започнаха преди тези в Япония и в Австралия, единствено и само, защото тя успя да се възползва от общите европейски поръчки. Но заради лошо планиране на кампанията и на доставките, шест месеца след приемането на националната стратегия за ваксинация, все още не е известно кой се включва в мистериозната трета група за ваксиниране, а началото на имунизацията на оставената последна група на най-уязвимите, беше отлагано няколко пъти и управляващите вече дори не отговарят на въпроси кога ще пристъпят към нея.
Спасение II
Погрешният избор на ваксини заложи дефицит в първото тримесечие. Ето защо второто европейско спасение под формата на допълнителни договори с производителите Pfizer и Moderna в началото на годината, беше добре дошло. Благодарение на тях правителството успя донякъде да корегира лошото планиране на доставките, като поръча още 2,9 млн. от първата и 460 000 от втората ваксина. Това даде основание на властите да твърдят, че вече имат балансиран микс между mRNK, векторни и антигенни ваксини, което преди това не беше факт.
Но тъй като допълнителните договори са със срок на изпълнение след приключване на първите, това не решаваше всички проблеми. Изправено пред перманентна възможност да започне по-мащабна кампания, правителството се закачи за инициатива на Австрия срещу разпределението на ваксини. Обект на желания станаха договорени отново от Европейската комисия 10 млн. предсрочно произведени ваксини на BioNTech/Pfizer, със срок на доставка през второто вместо през третото тримесечие.
Опитът се провали най-вече, защото Австрия се отметна от собствената си инициатива, след като се разбра, че останалите европейски държави не са склонни да увеличат дозите на самата нея, тъй като процесът на ваксинация в Австрия я поставя сред средноуспешните държави, а не сред изоставащите, които тя беше привлякла.
Спасение III
Решението на европейските лидери, взето на 26 март, последните във ваксинацията да получат помощ чрез допълнителните дози, беше изключителен подарък за българското правителство. Той беше даден, въпреки че само седмица по-рано то отправи остри критики към Европа за несправедливо разпределение на ваксините. Това беше направено въпреки, че представители на българското правителство лично участваха в създаването на механизма, по който се деляха дозите.
Ако беше устояла тезата си за справедливо разпределение според броя на населението си, днес България трябваше да се задоволи с пропорционално полагащите ѝ се 155 000 от предсрочните дози. Отново Европа предложи на българското правителство втори шанс, като реши да задели 1/3 от 10-те млн. дози за пет държави, които обективно са в дъното на европейската класация по ваксинации (България, Хърватия, Словакия, Латвия и Естония). Така 19-те европейски държави, които доброволно се съгласиха да вземат с 1/3 по-малко, за да има повече за последните, за трети път спасиха България. София ще получи 1,2 млн дози вместо 155 000, близо 8 пъти повече от полагащото ѝ се.
От солидарността се отказаха трима от съюзниците на София за разпределението на ваксини. Австрия, Чехия и Словения предпочетоха да не делят с изоставащите като запазят за себе си в пълнота полагаемите им се квоти от ваксини.
София от своя страна мълчаливо се отказа от битката си за справедливо разпределение на ваксините, пропорционално на населението, и прие да получи несправедливо предимство. То ще позволи да се корегират грешките на правителството, свързани с избора на ваксините и поръчаните бройки от тях, и както и на повече българи да получат защита от коронавируса.
Третото европейско спасение ще позволи на България и да не харчи пари за покупката на ваксини от неевропейски производители, за което я призовават някои опозиционни партии.
При срок на доставка между април и юни на допълнителните дози и трикратното увеличаване на количествата по договорите с четиримата лицензирани производите през второто тримесечие, България ще може чувствително да ускори темпото на ваксиниране. Планираните количества през втората половина на годината ще са повече от достатъчни за успешно приключване на ваксинационната кампания и дори, за евентуално от поставяне на трета доза срещу новите варианти на коронавируса.
Тъй като ваксините на производители от Русия и Китай, няма да получат европейски лиценз преди юни, а и доставките ще могат да започнат да се осъществяват най-рано от средата на лятото, те няма да са необходими за изпълнението в България на европейската цел от 70% ваксинирани до септември.
Дори с продължаващите производствени затруднения на AstraZeneca, България ще има на разположение нужните ѝ количества от ваксини и стабилни доставки. Ще може ли да ги постави? Това е въпрос от национална компетентност, където Европа не може да помогне, освен да покаже как се прави. Или ще трябва да се намеси и тук?
yovka.dimitrova 