12 януари 2020 г. Неделя. Един от най-важните в битката с SARS-CoV-2, вирусът причиняващ COVID-19.
Десетки лекари, изследователи и експерти обмислят новината от предишната нощ. Група китайски учени, работещи по международни проекти, са публикували дешифрирания от тях геном на коронавируса, причиняващ странни случаи на пневмонии. Само няколко седмици по-рано китайските власти информират Световната здравна организация за необяснимите пневмонии в Ухан, провинция Хубей. Кадрите от стотиците хора, чакащи да получат помощ все още не са в челото на новинарските емисии. По-голямата част от жителите на северното полукълбо се готвят за ски ваканциите си. На следващия ден ще дойде вестта за първия пациент с коронавирус извън Китай.
Проф. Тереза Ламбе и прототипът на ваксината
В Оксфорд, Великобритания проф.Тереза Ламбе е събудена от сигнала на телефона си. Пристигнал е имейл. Геномът.
“Този уикенд семейството ми почти не ме видя, но мисля, че беше зададен тонът за цялата година”, казва Ламбе пред Би Би Си. Ирландската фармаколожка и молекулярен генетик работи в Института “Дженър” – един от най-престижните научни центрове за разработване на ваксини.
Следващите 48 часа тя прекарва по пижама пред компютъра си. В понеделник, 14 януари, шаблонът на бъдещета Оксфордска ваксина срещу коронавируса, е вече скициран. Екипът на Ламбе не се колебае дълго. За тях ваксината е единственото решение.
В лабораторията си в Оксфорд проф. Ламбе работи по експериментални ваксини срещу малария и грип, но решаващ е опитът ѝ с и предишния коронавирус, причиняващ Близкоизточния респираторен синдром. MERS върлува през 2012 и 2013 г. в Близкия изток и СЗО го обявява за един от потенциалните причинители на пандемия. Но предаването на инфекцията е бавно, и тя е локализирана. Парите за продължаване на изпитванията спират и разработката на ваксината е изоставена.
За проф. Ламбе следващите месеци са изпълнени с много работа, но и с несигурност. Едва през ноември резултатите от клиничните изпитвания на ваксината са достатъчно пълни, за да е ясно, че тя предпазва от тежко протичане на Covid-19.
Създаването на нови лекарства е работа, пълна с повече разочарования, отколкото с победи: “Все още има толкова много инфекциозни заболявания, върху които не можем да влияем”, казва Ламбе пред Би Би Си.
Проф. Сара Гилбърт и инструктиращата ДНК
Проф. Сара Гилбърт, има рядката специалност ваксинолог. Тя е директор на института “Дженър” и когато екипът на Ламбе ѝ разказва за плановете си, няма нужда дълго да бъде убеждавана. За късмет Гилбърт вече е работила по универсална ваксина срещу грип, която не създава антитела, а Т-клетки, специфични за инфлуенцата. Тя ръководи лабораторните изпитвания на ваксината срещу MERS. Гилбърт написва молбата за отпускане на средства и тя скоро получава одобрението на британското правителството и на няколко частни дарители за финансирането на клиничното изпитване на ваксината, която все още се тества в лабораторни условия. През февруари работата е в пълен ход, а проблемът с епидемията все още се разглежда главно като китайски. Проф. Гилбърт изготвя частта от ДНК, която дава инструкциите на човешките клетки, за да започнат да произвеждат антитела срещу коронавируса. Тя пише в доклада си, че ваксината ще е готова през септември.
Като директор на института за нея успехът на ваксината е не само удоволетворение за сътрудниците ѝ, които работят в небивало темпо и под натиск, но и облекчение, че парите, вложени в разработката са били
Проф. Катрийн Грийн: Танци в лабораторията
Модифицираният от Гилбърт ген е предаден на лабораторията на проф. Катрийн Грийн. Тя трябва да отгледа клетъчни култури в биореакторите на лабораториите на Оксфордския университет, от които да бъде създадено активното вещество на ваксината. Работата е по 24 часа 7 дни в седмицата, за да се изготви материал за започване на клиничните изпитвания, без които не може да се докаже доколко ваксината е ефикасна и безопасна. В екипа от 29 души, 18 са жени.
65 дни след след получаването на гела, ваксината е готова за клиничните изпитвания.
“Обичайно за това са необходими около шест месеца, защото се чака за резултати на всеки етап. Сега преминавахме от една фаза в следващата, а резултатите ни следваха”, казва проф. Грийн пред американския тв канал Ей Би Си Австралия.
Тя си спомня деня, в който пречистеният материал е затворен в изолатора в лабораторията в очакване да бъде разлят в шишетата: Видях един член на екипа си да се задава с танцова стъпка от стаята на чистачката, спомня си проф. Грийн.
Оксфорд вече има достатъчно количество от препарата, за да започне тестовете върху хора. Набрани 11 000 доброволци във Великобритания, които са първите, върху които ще бъде изпрабвана ваксината. На 23 април клиничните изпитвания започват. По същото време Оксфордският университет сключва партньорство с фармацевтичния гигант “Астра Зенека”, който трябва да помогне с производството и разпространението на стотици милиони дози. Условието на университета е цената на ваксината да е достъпна. “Астра Зенека” се съгласява да продава без печалба докато трае пандемията.
Три месеца по-късно Грийн научава, че ваксината “работи”. От новините. Екипът има обща представа, че доброволците изграждат антитела, но всички “вътрешни” имат забрана за разгласяване и не са посветени в подробностите. Денят е почти толкова хубав, колкото когато първите дози влизат в лабораторния хладилник.
Постепенно изпитванията се разширяват с нови държави, а резултатите се трупат постепенно.
През ноември излизат данните за третата фаза от клиничните изпитвания. Нито един от ваксинираните с противоковидната ваксина не губи живота си и не влиза в болница, макар че заразяването е възможно.
В деня, в който резултатите са публикувани, проф. Грийн намира пред вратата на дома си бутилка пенливо вино, донесено от неин колега.
“Беше много вълнуващо да усетя, че всички направени жертви са си стрували и че сме направили нещо голямо”, казва Грийн пред Би Би Си и добавя, че си е поплакала.
Но бутилката остава неотворена – Великобритания е в локдаун, и екипът не може да се събере, за да отпразнува успеха си.
Гилбърт и Грийн сега делят времето между лабораторията и спомените си. Двете разказват историята на създаването на “Оксфордската” ваксина. Книгата им излиза през юли.
Как гледат на конкуренцията? Проф. Тереза Ламбе е категорична: Как гледа на конкуренцията? Ламбе е категорична: “Една ваксина не може да спаси света, колкото повече, толкова по-добре”.
Йозлем Тюречи: Един неслучаен емигрант
Сутрин в Майнц, Германия. Йозлем Тюречи и съпругът ѝ Угур Шахин закусват в кухнята си. Темата около масата е публикацията в медицинското списание “Лансет” за необичайни случаи на необясними вирусни пневмонии в Китай.
Двамата лекари работят върху ваксини срещу рак и вирусите не са тясната им специалност, но когато все още на проблема се гледа като на китайски, те са разтревожени достатъчно, че да обсъждат намирането на решение. Шахин веднага съзира потенциала на ваксината.
“Има невероятен нюх към нещата. Прогнозите му често се сбъдват. Това понякога е дразнещо”, казва 53-годишната д-р Тюречи за съпруга си пред в. “Файненшъл таймс”.
Тя е главен медицински съветник, а той изпълнителен директор на собствената си компания “БайоНТех”. Напълно неизвестната биотехнологична компания, днес е една от най-често споменаваните фирми в света. Д-рТюречи продължава да отбягва интервютата и да дава думата на съпруга си Шархин – все пак той е “шефът”.
Решението да се опитат да направят ваксина срещу COVID-19 е взето два месеца преди СЗО да обяви пандемия – както си му е редът с решение на управителния съвет. Светът току-що е разбрал, че вирусът се предава от човек на човек и при това доста бързо.
Тюречи гледа хладнокръвно на опитите семейството им да бъде поставено в шаблона “сбъдната германска мечта” – двама чужденци, които стават милиардери, благодарение на таланта и упоритостта си, както и на условията, създадени им да се изявят. Тюречи и Шахин са второ поколение в Германия, деца на емигранти от Турция. Те са родени и учили в Германия, макар да не се отричат от турските си корени. Родителите им напускат родината си през 70-те в търсене на по-добър живот, но не са типичните гастербайтери. Бащата на Тюречи е лекар и намира препитание като селски доктор. Дъщеря му е често в кабинета му и професионалният ѝ избор изглежда категоричен от самото начало. Винаги е искала да работи като клиницист. Въпреки, че интересът към оконкологията я държи дълги часове в лабораторията, това, което истинския я интересува е приложната медицина.
“Първо и преди всичко ние сме лекари”, казва Тюречи пред “Файненшъл таймс”.
Двамата със съпруга ѝ съчетават лекарската практика с управлението на биотехнологичната си компания, две образователни фондации и преподавателската си работа в университетската болница в Майнц.
Специализира имунология, а смъртта на неин близък е причината да се насочи към онкологията.
“Това, което можем да предложим на пациентите с рак в болницата не е много. Необходими са нови открития”, казва тя пред списание “Лабиотех” през 2017 г.
В търсене на откритие Тюречи и Шахин прекарват дори част от сватбения си ден пред микроскопите. Пътят им към успеха е дълъг. От световната слава на откриватели на първата ваксина срещу COVID-19 ги делят 30 години, изпълнени с възходи и с падения.
Първите им опити да търсят ваксина срещу рака са неуспешни, но посоката от самото начало е неизменна. Тюречи разказва пред “Лабиотех”, че идеята им винаги е била да търсят не средства, които да блокират размножаването на туморните клетки, а начин, по който да стимулират естествените антигени в имунната система да се борят с тях. През годините е трябвало да се откажат от десетки идеи, включително от мечтата си – една ваксина, която да предпазва от всички видове рак. Видовете рак се оказват твърде много за намирането на универсално средство. Затова сменят посоката и започват да експериментират с различни естествени антитела. Сравнително рано се натъкват на потенциала на информационната РНК, която по-късно ще залегне в основата на ваксината им срещу COVID-19, но тя е по-скоро паралелна писта за тях, тъй като молекулата е твърде нестабилна и двамата бързо се убеждават, че ще е необходимо много време и още повече пари, за да стане тя приложима в медицината.
Липсата на инвеститори за експерименталната имунология ги принуждава да основат първата си фирма “Ганимед”. В нея Тюречи е директорът, а съпругът ѝ медицинският съветник. Най-големият успех на компанията е откриването на антитяло, което почти удвоява преживяемостта на пациенти с рак на стомаха и на дебелото черво. Когато изследванията им са на етап, в който фармацевтичните компании вече съзират потенциала от създаване на лекарствено средство, продават “Ганимед”. Годината е 2017 г., а сделката за 1,3 милиарда евро е най-голямата в биотехнологиите в Германия за годината.
“БайоНТек” е втората им компания, която продължава работа по имунни терапии за онкологични пациенти. Екипът е съставен основно от обучени от самите тях имунолози и отново е част от клъстер на Университета в Майнц.
За Тюречи най-трудният момент винаги е бил този, след възникването на идеята и преди тя да добие достатъчно завършен вид, че да бъде интересна за фармацевтичната индустрия. Науката никога не е в състояние да осигури достатъчно средства за проверката на идеите, дори когато става дума за Тюречи и Шахин. През годините те намират различни инвеститори – частни и правителствени, но 30-те изследователски години са развили и предприемаческия им нюх.
“Важното е да имаш визия и да не се отказваш. Това е най-важнот, което съм научила през годините”, казва Йозлем Тюречи.
Така ги заварва вестта за новия коронавирус. Клиничните изпитвания, на създадената от тях разработка за ваксина започват три месеца след онази януарска сутрин в семейната им кухня. Продуктът е готов през есента и е най-бързо направената ваксина в историята – за 11 месеца. Предишният рекорд е от 1961 г., когато одобрението на ваксината срещу заушка са били необходими четири години. Препаратът на “БайоНТек” не е първата регистрирана срещу COVID-19, но е първата одобрена от двата най-авторитетни лекарствени регулатора в света – американският и британският.
Двойката лекари са по-нервни, когато ваксината е разрешена за употреба, отколкото по време на тестовете, защото “друго е извън клиничните изпитвания”. Годината за тях е толкова наситена за двойката, че те пропускат първата имунизирана с тяхната ваксина. 90-годишната Маргарет Кинан получава първата доза от антиковидната ваксина на “БайоНТех” и “Пфайзер” на 9 декември. Научават от ентусиазираните съобщения на приятели и колеги, които се надпреварват да ги поздравяват.
Д-р Шахин, който е по-охотен с медиите, казва в едно интервю, че са били уверени, че ваксината може да е на пазара в рамките на година, благодарение на възможностите да се произвеждат голямо количество иРНК молекули, вместо да се създават клетъчни структури по традиционните методи за правене на ваксини. Американската компания “Пфайзер”, която се занимава с производството и дистрибуцията на ваксината на “БайоНТех”, казва, че днес за създаването на адаптирана ваксина срещу новите варианти на коронавируса, са необходими не повече от 100 дни. Фактът е окуражаващ, тъй като би дал шанс на ваксините да изпреварят мутациите и да накарат епидемията да утихне.
Изборът на технологията – иРНК, не е случаен. “БайоНТех” работи с информационната РНК от години, а от 2013 г си има и специален вицепрезидент.
Каталин Карико – една унгарка в Америка
Унгарката Каталин Карико не отива от добро в “БайоНТех”, но осем години по-късно, това се оказва едно от най-дълновидните решения на имунолозите- предприемачи Тюречи и Шахин.
Наричана “иРНК дамата” Карико се смята за една от най-важните фигури в развитието на технологията на иРНК за медицински терапии. Казва, че е разбрала възможностите ѝ още като студентка в университета в Сегед. Кариерата ѝ на учен се развива в обичайното русло за социалистическа Унгария, където сменя няколко института, без да усеща особена подкрепа. Затова, когато ѝ се отдава възможност, емигрира в САЩ. Намира преподавателска работа в Университета на Пенсилвания, но шефовете ѝ продължават да гледат на нея като на чудачка. Използва всеки повод да разказва с блеснал поглед за терапевтичния потенциал на иРНК в търсене на финансиране за изследванията си. Хората я отбягват по коктейлите и вечерите, спомня си Карико години по-късно.
иРНК молекулата, върху която прави опити, продължава да е все така нестабилна и не може да оцелее достатъчно дълго, за да бъде въобще вкарана в организъм, където да започне да работи. На теория всичко е много обнадеждаващо, но резултати няма и в университета започват да я гледат накриво. Отхвърлянето на искането ѝ за грант през 1995 г., води до понижение в службата – отказват ѝ назначение като редовен преподавател. Карико не се отказва и след още две години успява да убеди колегата си Дрю Вайсман, професор по имунология, да заложат нови опити. Осем години по-късно те успяват да установят, че специфичните нуклеозидни модификации в иРНК водят до намаляване на антивирусния имунен отговор.
Това е вече сериозно откритие и фармацевтични компании и инвестиционни фондове искат да купят лиценза, за да го използват за изготвяне на терапии. Но университетът продава лиценза на частна компания.
През 2013 г собствениците на “Модерна” се свързват с Карико, за да купят лиценза на откритието ѝ, но тя не разполага с него. Няколко седмици по-късно “Модерна” и “АстраЗенека” подписват партньорство за разработване на терапии на основата на иРНК без нея. Карико осъзнава, че няма да има шанс да приложи опита си с иРНК в Университета на Пенсилвания и го напуска, за да стане старши вицепрезидент в “БайоНТех” на Тюречи и Шахин.
Каталин Карико се връща в Пенсилвания преди Коледа на 2021 г., за да получи първата си доза от ваксината на “БайоНТех”/“Пфайзер”, разработена въз основа на нейното откритие.
Проф. Вайсман остава най-големият ѝ поддръжник в университета и успява да ѝ издейства назначение като гост преподавател.
“Разбирам тревогите, че ваксината беше разработена бързо, но с Кати разработихме технологията, благодарения на която тя стана възможна преди 15 г.”, казва Вайсман.
“Оттогава ние и други учени не сме спирали да работим върху използването на иРНК технологията. Тя не е нова. Учените изучават иРНК ваксините поне от 6-7 години”, добавя професорът.
Чувства ли се възмездена за подигравките и пренебрежението, на което е била подлагана 16 г. в Пенсилвания 66-годишната Каталин Карико? Със сигурност, но това, което казва е просто: “Чувствам се смирена и щастлива. Аз съм лабораторен учен, но винаги съм искала да направя нещо, което да погне на пациентите”.
Карико добавя, че в изследванията си не е имала предвид именно създаването на ваксина, но се надява, че успехът на препарата срещу COVID-19, ще прехвърли въодушевлението и интереса към този вид изследвания и към разработването на ваксини срещу рак, зика, инфлуенца, херпес и други вирусни инфекции.
Когато си на върха и си доказал на всички, че са били късогледи, като са отказвали да финансират идеите ти, можеш да си позволиш да кажеш като Калико: “Няма нужда да съм известна, стига аз да си знам, че имам заслуга. Това ме прави доволна”.
Компанията “Модерна” вече обяви, че прави клинични изпитвания върху пет ваксини срещу ракови заболявания.
Кизмекия Коберт, имунологът, който може да комуникира
Доктор Коберт разработва протеина, който “обучава” имунната система да блокира причинителя на инфекцията на коронавируса за ваксината на “Модерна”. Американската компания, която от години работи в областта на иРНК терапиите, но ваксината ѝ срещу COVID-19 първият ѝ одобрен за употреба върху хора препарат.
Коберт описва себе си като скромен човек, но тутак-си се самоопровергава, като казва, че ѝ се ще миналата година да е минала по-бързо.
Преди пандемията вирусният имуног е част от екипа на Националния институт за здравето на САЩ, който работи с “Модерна” по ваксини за други коронавируси. Затова когато пандемията се стоварва върху света, тя не се колебае. Преди започването на изпитвания върху хора, Корбет е човекът, който организира изпитванията върху животни и доразработва пробите, с които трябва да се провери ефективността на ваксината при клиничните изпитвания.
“В началото на януари 2020 г. беше да се подготвим. Започнахме да поръчваме неща за експериментите с животни. Направихме план. Започнах да разпределям роли на членове на екипа”, разказва пред сп. “Нейчър” Коберт.
След като защитава докторат по имунология, е назначена за шеф на отдела в Центъра за изследване на ваксините.
“Ако искате да се справите бързо при пандемия, иРНК е отговорът, защото може да се произведе много бързо в огромни количества”, добавя тя.
Но д-р Кизмекия Коберт не е само учен, тя е комуникатор. От 20-годишна говори пред хора – от скаути до църковни общности. За наука.
“Разбирам ролята си като представяне на науката по смилаем начин. Аз комуникирам науката към хора, които не са учени”, казва тя пред “Нейчър”.
Д-р Коберт, която има и диплома по социология, не обвинява хората, които гледат скептично на ваксинацията или се боят от ваксините: “Дълго време оставяхме широката общественост извън от разработването на ваксини, докато дойде време да им забием игла в рамото. Това е просто неприемливо.”
Нита Пател, която нямаше обувки, но имаше идея
За Нита Пател няма невъзможни неща. Тя сама го е доказала, изминавайки пътя от мизерното съществуване в селото си в индийския щат Гуджарат до ръководител на екипа, разрботващ коронавирусната ваксина на “Новавакс”. 56-годишната индийка е директор на програмата за ваксини на американската компания, довършва клиничните изпитвания на своя препарат, който според “Новавакс” е първият, показващ висока ефективност срещу всички нови варианти на коронавируса.
Шефът ѝ я смята за “просто гений”, а тя се гордее най-вече с екипа си, съставен изяло от жени.
Пател произлиза от изключително бедно семейство и си спомня, че често е трябвало да проси от съседите за билет за автобуса и е ходила на училище боса. Баща ѝ, който едва не умира от туберкулоза, ѝ поръчва да стане лекар и да намери лечение. Благодарение на невероятните си способности успява да завърши микробиология и биотехнология в Индия и в САЩ, изцяло на държавни стипендии. Има фотографска памет и сп. “Сайънс” пише, че когато шофира се старае да не гледа номерата на автомобилите, защото ги запаметява.
Омъжва се за американски биохимики се премества в САЩ, където започва да работи по лечение на туберкулозата, изпълнявайки завета на баща си. Създава си име с работата си върху разработката на ваксини и експериментите с антитела. От 2015 г.е в “Новавакс”, а от началото на пандемията “денят ми никога не свършва”.
Когато я питат как се справя със стреса, отговаря: “Смятам, че няма нищо невъзможно, така че не се стресирам”.
Специално за сп. “Жените, които променят”
yovka.dimitrova 