Как да четем между редовете на петте точки за ваксините

Две седмици, след като препоръчаха ваксината на AstraZeneca срещу COVID-19 да се слага с повишено внимание на жени под 55 години, здравните власти промениха съществено досегашния ред за ваксиниране в България.

@European Parliament

Новите правила бяха публикувани преди Европейската лекарствена агенция (ЕМА) да се е произнесла какво да се прави с вторите дози на ваксинираните с препарата и да са излезли поисканите от здравните министри от ЕС допълнителни сравнителни изследвания на рисковете от тромбози и опасностите от заразяване с COVID-19.

Въпреки че, публично приеха мнението на ЕМА, че ваксината е на AstraZeneca e безопасна и ефективна и че ползите от използването ѝ надвишават рисковете от тежки странични ефекти, българските власти постфактум наложиха сериозни ограничения за прилагането ѝ и промени в режима на ваксинация. Не е известно кое налага да се свива кръга от хора, които могат да се ваксинират бързо, при положение, че в България не е известно да е установена животозастрашаваща странична реакция от ваксина, включително тромбоемболична. И че тя продължава да е на опашката за ваксиниране в ЕС като за първите

Как да тълкуваме приетите от властите пет правила:

1. Ваксината на AstraZeneca не се прилага при жени под 60-годишна възраст с повишен риск от тромбози и/или анамнеза за тромбоцитопения.

Не става ясно на какви условия трябва да отговарят желаещите да се ваксинират, освен да са от женски пол, за да бъдат включени сред рисковите за прилагане на конкретната ваксина. Широкорзпространени явления като разширените вени, подкожни кръвоизливи, приемането на съдоразширяващи препарати или контрацептиви достатъчно сериозни причина ли са за отказ от ваксиниране, или са пренебрежим риск?

Здравният министър Костадин Ангелов каза, че не е нужно гражданите да знаят кои хора са с повишен риск от тромбози и с анамнеза за тромбоцитопения и че лекарите са наясно за какво да следят. Разбира се, това е вярно, но допълнително ще увеличи страха от ваксиниране и ще отблъсне колебаещите. Не беше обяснено и защо мъжете с здравни предположения са изключени от кръга на ограничения.

Тъй като липсва каквото и да е пояснение относно рисковете, това ще изтрие каквото и да е желание у жените, родени след 1961 г. да се имунизират с ваксината, от която правителството е поръчало 4,5 милиона дози, достатъчни за 2,25 млн. български граждани (границана за достигане на колективен имунитет поставената от правителството е 3 млн. ваксинирани).

Медиците във ваксинационните центрове едва ли също биха поели риск, без да познават здравния статус на хората, идващи да се имунизират в тях. Това практически изключва жените под 60 г. от достъп до т. нар. “Зелени коридори” за масова ваксинация, които в момента използват основно ваксината на Astra Zeneca.

В същото време редица проучвания показват, че рискът от получаването на кръвни съсиреци след ваксиниране с препарата на AstraZeneca e 5 при 1 млн. ваксинации, докато този от същите усложнения при пациенти, заболели от COVID-19 e 39 на 1 млн. пациенти.

2. Всички лица, получили първа доза от ваксината на AstraZeneca, които не са проявили сериозни нежелани лекарствени реакции, могат да се имунизират с втора доза от същата ваксина.

От решението не става ясно какво се разбира под “сериозни нежелани лекарствени реакции” и дали например повишената температура за няколко дни, придружена с грипоподобни симптоми, може да се приеме като такава. В случая отново лекарите са най-компетентни да преценят сериозността на страничната реакция, но кога трябва да се уточни този въпрос – при записване на час за ваксинация или тъкмо преди да иглата де се забие.

Не става ясно и дали хората, които биха желали да приключат имунизацията си само с ваксината на AstraZeneca, могат да го направят на вече уточнените във ваксинационните им картончета дати за втората доза. Ако са се ваксинирали при личен лекар, те ще трябва да му се обадят за допълнителнителни уточнения, но какво ще стане с имунизираните чрез “зелените коридори”? Кога, на кого и как трябва да звънят те, за да разберат остава ли посочената дата актуална и как да планират собственото си време.

Към объркването добавя изрично упоменатата промяна на срока между първата и втората доза за хората, които решат да променят вида ваксина за втората доза.

3. Лицата, които са ваксинирани с първа доза на ваксината на AstraZeneca и не желаят да получат втора доза от същата ваксина, могат да получат доза от ваксината на Pfizer/BioNTech не по-рано от 84 дни след първата доза на AstraZeneca. Тогава имунизацията се счита за завършена.

Тук здравните власти изцяло сменят концепцията, според която лекарите имат експертиза да изберат подходящата ваксина и дават на гражданите право да си назначават действия сами. Те трябва да преценят как ще им се отрази комбинирането на различни типове ваксини, дали ще получат достатъчен имунитет, при положение, че няма клинични изпитвания на подобен вариант.

Промения се и времето за прилагането на двете дози на ваксината. От февруари до 19 април двете дози от ваксината на AstraZeneca трябваше да се правят през 10 седмици. Сега той е удължен на 12 седмици за тези, които искат да променят типа ваксина втория път.

Не е ясно защо се предприема тази промяна, освен ако властите смятат, че няма да разполагат с достатъчно ваксини от препарата на BioNTech/Pfizer във втората десетдневка на май, когато ще дойде ред за втора доза на първите ваксинирани с AstraZeneca. В същото време правителството неколкократно обяви, че очаква 2,7 млн. дози от ваксината на Pfizer през май и юни.

Като обяснение за избраната комбинация от ваксини беше посочено, че подобни решения са взели властите в Германия и Франция. Но там от самото начало беше решено периодът между двете дози на AstraZeneca да бъде 12 седмици, максималният срок препоръчан от производителя за достигане на защита срещу коронавирусната инфекция.

До момента няма клинични изследвания за ефекта от комбинация на различни типове ваксини срещу COVID-19. С изключение на едно китайско изследване на различни китайски аденовирусни ваксини с обнадеждаващи резултати, единствените данни как действа комбинирането на аденовирусна и mRNA ваксина са от лабораторни изпитвания върху мишки. Учените смятат, че това ще е възможно, но изследванията върху хора в момента продължават.

Оксфордският ваксинационен център очаква междинните резултати на клиничните изпитвания при хора над 50 г. от комбиниране на първа доза AstraZeneca и втора BioNTech/Pfizer да излязат в средата на май. По-късно се очакват и данните от редуването на AstraZeneca с Moderna и с Novavax. Те обаче ще бъдат само ориентировъчни в българския случай, където комбинацията ще бъде прилагана на по-млади хора.

Използването на различни ваксини за повишаване на ефективността е познато в практиката. Такива способи се използват при препаратите срещу малария и СПИН за подсилване на ефективността, но ваксините срещу COVID-19 създават напрегнат имунитет, който няма нужда от “енергизиране”.

Ваксините не са лекарства. Те са биологичноактивни вещества, които се вкарват в здрав организъм с всички последствия от това.

Производителите препоръчват двата етапа на ваксиниране да се извършват с един и същи препарат. Само тази комбинация към момента е клинично изпитвана и въз основа на тези изследвания ваксините са одобрени като безопасни и ефективни за приемащите ги.

Макар, че неколкократно беше посочено, че взетото от Ваксинационния щаб решение се отнася само за AstraZeneca, последните две точки от него, очевидно имат по-широк обхват.

4. При лица, заболели от COVID-19 след прилагане на първа доза от ваксините с двудозов режим на имунизация, втората доза ваксина се поставя не по-рано от 6 месецa след лабораторно потвърждаване на диагнозата.

Здравните власти за първи път коментират случаите на заразяване с COVID-19 по време на ваксинационния цикъл. Съобщения за такива има и за трите прилагани в България ваксини. За съжаление, не бяха дадени обяснения за избрания срок за отлагане на втората доза, нито за това може ли и необходимо ли е при такива хора да се търси комбинация от ваксини за подсилване на защитата или е по-добре да се приложат две дози от един и същи препарат.

Същото се отнася и за преболедувалите, които искат да се ваксинират. Европейската комисия предлага валидност на сертификата за пътуване за преболедували от 180 дни, с разбирането, че това е продължителността на естествения имунитет срещу коронавирусната инфекция. Американските здравни власти смятат, че този имунитет е достатъчен само през първите власти. Българските здравни власти в този случай избират американското пред европейското решение и то при положение, че една от ваксините – на AstraZeneca не е одобрена за употреба в САЩ:

5. Преболедували от COVID-19 могат да се ваксинират с пълна имунизационна схема не по-рано от 3 месеца след лабораторно потвърждаване на диагнозата.

Какво означава да има 3 милиона ваксинирани “през май”

Премиерът Бойко Борисов заяви на 11 април, че “през май” броят на ваксинираните срещу COVID-19 български граждани ще достигне 3 милиона души. Така колективният имунитет ще може да е факт още “през май” вместо към втората половина на септември, каквато е целта, поставена от европейските лидери за ЕС.

Борисов не обяснява дали прогнозата му се основава на радикална промяна на организацията на ваксинационната кампания. Той изтъква единствено факта, че повече недостиг на ваксини няма да има, тъй като осигурените от правителството му дози ще пристигат редовно, като от предпочитаната от гражданите mRNK ваксина на BioNTech/Pfizer доставените количества ще достигнат общо 2,7 млн. дози (до края на юни).

Сухите числа

Към 11 април по официални данни на информационния портал coronavirus.bg са поставени 571 062 дози ваксини. Това не означава, че толкова хора са били имунизирани, тъй като в бройката се включват както, получилите една доза, така и напълно ваксинирани.

Информационният портал, който се поддържа от Министерството на здравеопазването, уточнява, че с две дози са ваксинирани 112 978 души, а с първа са 458 084 български граждани.

От началото на ваксинационната кампания – 27 декември 2020 г са изминали 106 дни. За този период средно дневно са правени по 5387 ваксини.

С досегашното темпо на ваксинация България заема последното място в ЕС. По официални данни на европейската здравна агенция ECDC към 11 април с първа доза е имунизирано 7,7% от населението на България над 18-годишна възраст, а с двете – 1,9%. Средните стойностти за 29-те държави от ЕС и Европейската икономическа зона, за които се събира информация, съответно са 16,5% с първа доза и 6,8 процента напълно ваксинирани.

Информация за хода на ваксинационната кампания в България и осреднени данни за ЕС (вдясно). @ECDC

Какво не казва Борисов?

В своето изказване министър-председателят не уточнява два важни параметъра, които биха позволили да се прогнозира какво стои зад думите му, че 3 милиона българи ще бъдат ваксинирани през май.

Първо, той не прецизира какво разбира под “ваксиниран”. Дали тълкува термина както той се разбира например в Обединеното кралство – ваксинирани с поне една доза, или се придържа към международната формулировка, поддържана от СЗО и американските Центрове за контрол на заболявания и контрол (CDC), при която под напълно ваксинирани се смятат хората, получили по две дози от двуразовите ваксини или една от едноразовите и изградили антитела за две седмици след втората доза.

Второ, Борисов не уточнява какво разбира под “през май”. Дали правителството си поставя за цел конкретна дата от месеца, има предвид началото му или края на периода.

Въпреки това, няколко прости изчисления, позволяват да се види какво би означавало три милиона ваксинирани в рамките на месец и половина.

Ако приемем, че в България има напълно ваксинирани 112 978 души, то до заветните 3 милиона остават още 2 887 022. Ако вземем по-малко амбициозната цел – 3 милиона, получили поне по една доза, то ще трябва да се имунизират още 2 541 916 души.

Вариант “Великден”

Да предположим, че Борисов има амбиции трите милиона да бъдат достигнат до началото на май. В този случай в оставащите 3 седмици до Великден, би трябвало всеки ден да бъдат ваксинирани съответно по 127 095 души от тези, които трябва да получат първа доза и по 144 351 всеки ден, ако предположим, че правителството си поставя за задача да има 3 милиона напълно ваксинирани граждани към 1 май.

Ако приемем, че идеята е да има 3 млн., ваксинирани поне с една доза, за да бъде постигната тя, ще е необходимо да се поставят инжекции на 88 души на минута, като операцията тече със същото темпо денонощно и без почивен ден.

Вариант “15 май”

Разсрочена до средата на май заявката на правителството, би означавала дневният брой на ваксинирани да е между 72 656 и 82 486 души дневно в зависимост от това дали властите предвиждат една доза или пълна ваксинация. Това би създало необходимост поне 50,4 човека да бъдат ваксинирани всяка минута при денонощен цикъл на работа в продължение на 30 дни.

Вариант “31 май”

51 дни делят изявлението на министър-председателя от края на май. За това време ваксинационната кампания трябва да поеме между 49 841 и 56 608 души всеки ден, за да бъде изпълнен ангажимента на правителството. При това скоростта на имунизациите в страната трябва да е 34,6 души в минута при режим 24/7.

До момента най-доброто постижение за ваксиниране в един ден беше регистрирано след първоначалното пускане на т.нар. “Зелени коридори”, в които всеки желаещ, без записване, може да се ваксинира. Броят на хората, преминали в най-натоварения за “коридорите” ден 2 март е 19 999, по информация на “Нова телевизия”.

Отделни представители на здравните власти са давали различни прогнози за масовия етап на ваксинации, заявявайки възможност за ваксинирането на между 50 000 и 100 000 души месечно.

Ваксинационният план на правителството предвижда ваксинацията да преминава през над 300 ваксинационни пунктове в болнични заведения и медицински центрове за приоритетните групи и всички желаещи. На около 4000 лични лекари се разчита да се погрижат за пациентите от собствените си листи, отдавайки приоритет на възрастните хора с ограничена подвижност. Като причина за бавната ваксинация в България досега властите са изтъквали само една причина – недостига на ваксини.

Как ЕС спести на България купуването на руската ваксина

Планирането е висшият пилотаж на управлението на процесите – лични или обществени. Всеки може горе-долу да се справи с пожарникарското гасене на пожари, като заложи на инстинкта си за самосахранение и сипе кофа вода първо върху пламъците. За да прогнозираш нуждите си, така че да избегнеш кризите или да се оттървеш с най-малко щети, се изисква много повече.

@European Parliament

България за пореден път се сблъска с тази реалност около злополучните си поръчки за ваксини, които я оставиха на дъното на Европа по единственото признато за сигурно средство срещу COVID-19, ваксинацията. Изоставането я обрича на дълго и мъчително възстановяване, което, както изглежда ще бъде не само много скъпо на икономиката, но и свързано със стотици човешки животи, част от които биха могли да бъдат спасени.

Приоритизиране от лесното

Вече стана дума, че приоритетните групи, подбрани от правителството заложиха на бавно начало на кампанията за ваксиниране и започване от по-лесното, а не от по-необходимото. За държавата беше по-просто да организира лекарите в болниците, учителите в училищата, полицаите в участъците и гледачите на норки във фермите, отколкото да търси как да се свърже с 1,8 милиона пенсионери, повечето които нямат друго средство за комуникация освен телефон, някои живеят в отдалечени места или пък са трудно подвижни. Затова властите избраха да се концентрират върху по-млади и по-инициативни хора, такива, които имат работа и по-лесно биха могли да бъдат обхванати от кампании за ваксиниране. За тях бяха отворени ваксинационни центрове, каквито в Европа от самото начало работеха за възрастните. Това обрече най-уязвимите да изчакват, независимо от рисковете. Да не забравяме, че средната възраст на починалите от COVID-19 в България е 72 г.

Колко е самотен българският избор на приоритети стана ясно тази седмица, когато заедно с останалите държави от ЕС, България трябваше да обяви докъде е стигнала с постигането на европейската цел 80% от хората над 80 г. да бъдат ваксинирани до 31 март. За три месеца кампания в тази група са имунизирани 5,1% от българите, навършили 80 г. По този показател България е единствената европейска държава с едноцифрен успех. На 26-тото място пред нея е Латвия, която е осигурила покритие на 17,4% от 80-годишните си граждани, а първенците на Европа Малта (95,3%) и Ирландия (94,1%) не се виждат даже с бинокъл от София.

Неблагополучните ваксини

България направи и грешен избор на ваксини, които поръча от сключените от Европейската комисия договори, като заложи повече от половината от дозите си само на двама от седемте възможни производители. Фаворитът на българското правителство – Sanofi не успя да направи ваксина и така поръчаните 4,6 млн. дози останаха неизползваеми. AstraZeneca, на която българските власти платиха 4,5 млн. дози, се сблъска със собствените нереалистични очаквания за възможностите си. Компанията беше принудена да намали с две трети доставките си за Европа, което се оказа проблематично преди всичко за България и Латвия, които бяха заложили в най-голяма степен на британско-шведската ваксина.

Можеше ли българското правителство да предвиди неблагополучията с предпочетените производители? Вероятно не напълно, защото Sanofi е световно известен производител на ваксини, към когото имаше високи очаквания, а AstraZeneca вървеше първа по време на клиничните изпитвания.

Европейската комисия обаче изигра решаваща роля България все пак да купи 2 млн. ваксини от Johnson&Johnson, след като първоначално беше отказала изобщо да участва в договора.

И неблагополучните поръчки

В този случай грешките до голяма степен можеха да бъдат избегнати, ако властите просто следваха принципите, от които се водеха държави с добро управление, както и съветите на Европейската комисия. А именно да се подсигурят в еднаква степен с всички предложени ваксини, така че ако някои от тях излязат пред другите или пък се появят проблеми с одобрена ваксина, да имат достатъчно свобода да продължат да ваксинират, докато останалите успеят да стигнат до пазарно разрешително. Такъв подход не би спрял ваксинирането при изчакването на данните за безопасност за ваксината на AstraZeneca в края на март, както се случи, след като властите в София прекратиха за шест дни ваксинациите с единствената ваксина, използвана от тях за масова имунизация на населението.

Българското правителство подходи различно от останалите европейски държави и при поръчката на ваксини, като недооцени риска от неуспешно разработване на ваксини. Той винаги същестува при покупката им на зелено, както направи Европейската комисия, за да резервира количества при огромното световно търсене. Недостатъчно внимание изглежда е обърнато и на различните календари и готовност на отделните производители да излязат на пазара с презумцията, че те ще бъдат на разположение достатъчно рано, за да се осъществи национална ваксиниране в непознати досега размери.

Така, когато ваксинационната кампания в Европа започна, България имаше за 2021 г. сигурни само 1 млн. дози ваксини от BioNTech/Pfizer, 500 000 от Moderna, достатъчни за 750 000 души и обещание от европейския регулатор за одобрение на трета ваксина. AstraZeneca получи зелена светлина едва през февруари и още от старта стана ясно, че компанията няма да може да изпълни договорите си на повече от 40%. Така за първото тримесечие тя достави само 29,7 млн.от 90 млн. договорени дози с ЕС, а за второто тримесечие обещава едва 70 от 160-те милиона според договора си с Европейската комисия.

Трите спасения от Европа

Предвид начина за справяне с кризата в областите, където отделните държави разчитаха преди всичко на себе си и след това на ЕС, е малко вероятно България да беше успяла сама да намери ваксини. Този факт се признава дори от българското правителство.

Спасение I

Решението за общи поръчки от името на ЕС беше спасение за България. Те позволиха на властите да си гарантират ваксини. Имунизациите в България започнаха преди тези в Япония и в Австралия, единствено и само, защото тя успя да се възползва от общите европейски поръчки. Но заради лошо планиране на кампанията и на доставките, шест месеца след приемането на националната стратегия за ваксинация, все още не е известно кой се включва в мистериозната трета група за ваксиниране, а началото на имунизацията на оставената последна група на най-уязвимите, беше отлагано няколко пъти и управляващите вече дори не отговарят на въпроси кога ще пристъпят към нея.

Спасение II

Погрешният избор на ваксини заложи дефицит в първото тримесечие. Ето защо второто европейско спасение под формата на допълнителни договори с производителите Pfizer и Moderna в началото на годината, беше добре дошло. Благодарение на тях правителството успя донякъде да корегира лошото планиране на доставките, като поръча още 2,9 млн. от първата и 460 000 от втората ваксина. Това даде основание на властите да твърдят, че вече имат балансиран микс между mRNK, векторни и антигенни ваксини, което преди това не беше факт.

Но тъй като допълнителните договори са със срок на изпълнение след приключване на първите, това не решаваше всички проблеми. Изправено пред перманентна възможност да започне по-мащабна кампания, правителството се закачи за инициатива на Австрия срещу разпределението на ваксини. Обект на желания станаха договорени отново от Европейската комисия 10 млн. предсрочно произведени ваксини на BioNTech/Pfizer, със срок на доставка през второто вместо през третото тримесечие.

Опитът се провали най-вече, защото Австрия се отметна от собствената си инициатива, след като се разбра, че останалите европейски държави не са склонни да увеличат дозите на самата нея, тъй като процесът на ваксинация в Австрия я поставя сред средноуспешните държави, а не сред изоставащите, които тя беше привлякла.

Спасение III

Решението на европейските лидери, взето на 26 март, последните във ваксинацията да получат помощ чрез допълнителните дози, беше изключителен подарък за българското правителство. Той беше даден, въпреки че само седмица по-рано то отправи остри критики към Европа за несправедливо разпределение на ваксините. Това беше направено въпреки, че представители на българското правителство лично участваха в създаването на механизма, по който се деляха дозите.

Ако беше устояла тезата си за справедливо разпределение според броя на населението си, днес България трябваше да се задоволи с пропорционално полагащите ѝ се 155 000 от предсрочните дози. Отново Европа предложи на българското правителство втори шанс, като реши да задели 1/3 от 10-те млн. дози за пет държави, които обективно са в дъното на европейската класация по ваксинации (България, Хърватия, Словакия, Латвия и Естония). Така 19-те европейски държави, които доброволно се съгласиха да вземат с 1/3 по-малко, за да има повече за последните, за трети път спасиха България. София ще получи 1,2 млн дози вместо 155 000, близо 8 пъти повече от полагащото ѝ се.

От солидарността се отказаха трима от съюзниците на София за разпределението на ваксини. Австрия, Чехия и Словения предпочетоха да не делят с изоставащите като запазят за себе си в пълнота полагаемите им се квоти от ваксини.

София от своя страна мълчаливо се отказа от битката си за справедливо разпределение на ваксините, пропорционално на населението, и прие да получи несправедливо предимство. То ще позволи да се корегират грешките на правителството, свързани с избора на ваксините и поръчаните бройки от тях, и както и на повече българи да получат защита от коронавируса.

Третото европейско спасение ще позволи на България и да не харчи пари за покупката на ваксини от неевропейски производители, за което я призовават някои опозиционни партии.

При срок на доставка между април и юни на допълнителните дози и трикратното увеличаване на количествата по договорите с четиримата лицензирани производите през второто тримесечие, България ще може чувствително да ускори темпото на ваксиниране. Планираните количества през втората половина на годината ще са повече от достатъчни за успешно приключване на ваксинационната кампания и дори, за евентуално от поставяне на трета доза срещу новите варианти на коронавируса.

Тъй като ваксините на производители от Русия и Китай, няма да получат европейски лиценз преди юни, а и доставките ще могат да започнат да се осъществяват най-рано от средата на лятото, те няма да са необходими за изпълнението в България на европейската цел от 70% ваксинирани до септември.

Дори с продължаващите производствени затруднения на AstraZeneca, България ще има на разположение нужните ѝ количества от ваксини и стабилни доставки. Ще може ли да ги постави? Това е въпрос от национална компетентност, където Европа не може да помогне, освен да покаже как се прави. Или ще трябва да се намеси и тук?

Ваксинов парадокс

Загадъчният компенсаторен механизъм за ваксините, който шест европейски държави поискаха да бъде спешно въведен, ще бъде разгледан от лидерите на ЕС на 25-26 март – 10 дни преди изборите в България.

Заявката за механизма дойде изненадващо от австрийския канцлер Себастиан Курц, чиято държава, както и всички останали, изпитва недостиг на ваксини срещу COVID-19, но по собствените му думи не е в дъното на таблиците за ваксинации – а в средата. От края на декември в Австрия първа доза е сложена на 12,6% от населението, а 4,2% са напълно ваксинирани. България, която продължава да държи последното място в ЕС и Европейската икономическа зона, има 5% с първа доза и едва 1,2% от населението си ваксинирано.

Неслучайно Курц предупреди, че ако нещата продължават по същия начин, различията ще се задълбочат и София ще продължи да ваксинира, когато останалите в Съюза отдавна ще имат по-интересни занимания.

Австрийската завера

Австрийската преса веднага заподозря Курц, че се опитва да отклони вниманието от критиците си в страната за справянето с пандемията, а също и да помогне на българския премиер, от сестринската на ЕНП партия ГЕРБ, който има избори.

Подозренията за това бяха обосновани с факта, че с едно изключение в шестте държави управляват правителства от семейството на ЕНП, а напредъкът им във ваксинационната кампания е в много широки граници и съвсем не всички изостават. Към 21 март 2021 г разпределението на ваксинираните с първа и втора доза изглежда така:

✅ Австрия: 💉12,6% – 💉💉4,2%

✅ Чехия: 💉10,6% – 💉💉3,9%

✅ Словения: 💉10,1% – 💉💉4,9%

✅ Хърватия: 💉8,5% – 💉💉2,2%

✅ Латвия: 💉6,3% – 💉💉1,2%

✅ България: 💉5% – 💉💉1,2%

С начинанието Австрия пое лидерски функции спрямо пет източни държави, които в различна степен, но остават в периферията на Европа. При успех проектът за създаване на нов регионална група на влияние би могъл да се развие и използва и при други поводи.

Но засега инициативата срещу разпределението на ваксините не получи окуражителни коментари никъде в ЕС извън шестте държави, които я лансират – Австрия, България, Чехия, Словения, Хърватия и Латвия.

Курц даже стана обект на подигравки с изявлението си, че едва сега научава за неравномерното разпределение на ваксините в ЕС. Процесът на разпределението започна още миналата есен от Управителен комитет, в който заседават представители на всички държави членки на ЕС, включително Австрия.

Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен, която е изключително предпазлива, когато става дума до критика към страните членки, излезе с необичайно категорично изявление. В него беше заявено в прав текст, че всички правителства не само са наясно с механизма на разпределение на ваксините, купени от нея, но и сами са го променили. От разделяне на общото количество пропорционално на населението, те са преминали към допълнително преразпределение между желаещите на останалите непоискани ваксини.

Накратко, всяка държава можеше да поръчка колкото желае в рамките на националната си квота и ако не я запълни, останалите свободни количества се разпределят между останалите. След това всяко правителство подписва с производителите поръчка за закупуване със съответното количество дози и договаря график на доставките им. Ваксините са собственост на всяка държава, която ги е поръчала и тя може да прави каквото желае с тях. Франция например наскоро подари ваксини на Чехия, която е водеща по смъртност в света, и обеща да изпрати в Африка.

Българска математика

България, чието население е 1,55% от европейското, имаше право на 35 млн. ваксини от поръчаните общо от ЕС 2,3 млрд.дози от 7 производители. В последствие поръчката се увеличи на 2,6 млрд. дози, а българският дял – на 40 млн. Вместо това България е поръчала първоначално 13 млн., а след допълнителните европейски договори – 18,6 млн. Количеството е повече от достатъчно за ваксинирането на 9 млн души. Проблемът е, че не всички ваксини са налични на пазара по едно и също време.

Предпочетените от София препарати на Sanofi и Astra Zeneca се оказаха “проблемни”. Първата ще се забави с почти година, а втората има производствени трудности, с които не може да се справи.

Останалите два договора, с които София трябваше да започне ваксинационната си кампания – с BioNTech/Pfizer и Moderna, съответно за 1 млн. и за 500 000 със срок на доставка до септември, се оказаха недостатъчни.

Още повече, че най-големият наличен договор – с Astra Zeneca, за 4,5 млн. ваксини, беше едностранно намален от британската компания със 75% за първото тримесечие и с около 60% за второто. Британско-шведският производител редуцира доставките със същите проценти и за останалите държави членки, но те имаха повече ваксини от другите два производителя, и успяха да напреднат повече във ваксинацията. Процесът се оказа най-бавен в България и в Латвия. Двете държави разчитат най-вече на AstraZeneca, поръчките за чийто препарат, са съответно 46% и 47,5% от договорите с първите тримата производители, които бяха лицензирани от европейския лекарствен регулатор.

Благодарение на Европейската комисия България успя в последния момент да избегне катастрофа, след като първоначално се беше отказала от цялата си квота от ваксината на Johnson & Johnson- четвъртата на пазара. След заостряне на внимание от Брюксел, че нито една друга държава не е отхвърлила възможността да се подсигури с тази ваксина, правителството прекупи 2 млн. дози чрез координатора Швеция. Стокхолм събра недопоръчани количества от квотите на четири други държави. Така българските власти успяха да си осигурят количествата тъкмо чрез механизма на преразпределение, срещу който сега възразяват.

След като забавянето на ваксината на AstraZeneca стана ясно България поръча чрез допълнителните опции на договорите още 2,9 млн дози от ваксината на BioNTech/Pfizer и още 460 000 от Moderna, но сроковете им за доставка са след като приключи изпълнението по първите договори – т. е. от третото тримесечие на годината.

Има ли нужда България от всички 40 млн. ваксини, които ѝ се полагат? Определено не, но по-балансирано разпределение на риска между различните производители, би ѝ дало възможност за повече сигурност и предвидимост в кампанията по ваксинация.

Европейската намеса

Макар държавите да се справят с различен успех с ваксинацията, Европа като цяло изостава от САЩ, Великобритания, Израел. Световните лидери планират да приключат до лятото с кампаниите си, като обхванат цялото си възрастно население и така не само намалят драстично смъртността от COVID-19, но започнат да възстановяват икомиките си.

Към 20 март едва 10,3% от европейското население е получило първа доза, а напълно ваксинирани са само 4,5% от хората. Европейската комисия, която сключи предварителните договори за покупка от името на държавите членки, стана обект на общо недоволство заради качеството на договорите, което позволява на производителите да не изпълняват ангжиментите си. Напоследък Комисията изрази желание да търси правата си по договорите, като като пристъпи към задействане на клаузи за неустойки и забрани износа на ваксини, произведени от ЕС. Това обаче едва ли краткосрочно ще реши проблема с недостига на ваксини.

@European Council

При сегашните темпове на ваксинация е малко вероятно да има ревизия на разпределението по вече сключените договори. Държавите са разпределили всички количества по тях, платили са ги и ги очакват с нетърпение. Извън отделни жестове, едва ли може да се очаква повече. България вече обяви, че се опитва да осигури ваксини от Германия и Франция. Засега без успех.

Еврокомисията успя да се договори с BioNTech/Pfizer да достави предсрочно 14 млн. дози (4 млн. през първото и 10 млн. през второто тримесечие). Тя предлага тези ваксини да бъдат разпределени не между всички държави, а между тези, които се намират в пик на епидемията или са силно изостанали във ваксинирането. България e и в двете групи, бидейки последна във ваксинациите и очакваща в близките седмици пик на третата епидемична вълна. За да се изпълни идеята на Еврокомисията, лидерите на ЕС трябва да гласуват промяна в собственото си решение за пропорционално на населението разпределение на ваксини, като го заменят с принципа за солидарност: “Дай на нуждаещия се”.

Предстои да видим дали ще се събере единодушие в подкрепа на каузата на шестте, но е вероятно, ако такъв компенсаторен механизъм бъде приет, той да е с еднократно действие или да се прилага само в изключителни случаи. Всички държави бързат да приключат с епидемията, макар че си дават сметка, че ако невсички са на финиша по едно и също време, това ще предизвика още повече главоболия.

Засега ЕС е фиксирал края на кампанията в края на септември, когато 70% от европейското население би трябвало да е ваксинирано. Намерението 80% от хората над 80 г. да бъдат имунизирани до края на март беше тихомълком изоставена заради недостига на ваксини, но Еврокомисията продължава да смята, че голямата цел все още може да бъде достигната.

Резервен изход

Другата възможност е поръчване на допълнителни дози ваксини чрез така наречените “опции” по договорите. Става дума за допълнителни количества, които производителите са се съгласили да осигурят, ако това бъде изрично поискано от поръчителя – Европейската комисия. След консултации със страните членки, тя вече активира допълнителните дози по договорите с BioNTech/Pfizer за 100 млн и с Moderna за 80 млн.дози, благодарение на което и България успя да си поправи баланса. Проблемът на тези опции, както и на вторите договори, сключени от Еврокомисията с двете компании, е че доставките по тях са планирани в втората половина на годината. Те ще дойдат тъкмо на време за третата инжекция за защита от новите щамове на вече ваксинираните, но твърде късно за масовата кампания. Освен ако Комисията не успее да уговори нови предсрочни доставки по изпълняваните в момента договори и AstraZeneca по чудотворен начин не успее да разреши производствените си трудности.

Иначе Европейската комисия обещава три пъти повече ваксини през април, май и юни – над 300 млн. дози за ЕС, вместо 100-те млн. през първото тримесечие. Най-големите надежди на Брюксел отново са свързани с BioNTech/Pfizer, която трябва да осигури над 200 млн. дози, следвана от AstraZeneca, която обещава 60-70 млн. вместо договорените 180 млн. Johnson&Johnson, които би трябвало да започнат да доставят в ЕС в края на април, имат ангажимент за 55 млн. дози за второто тримесечие, а Moderna – за 35 млн.

Недостиг на ваксини: Как се поделя вината?

Макар и мъчително трудно и бавно Европейската комисия започна да допуска, че е възможно да е направила грешки по време на преговорите с производителите на ваксини срещу COVID-19, които сключи от името на държавите членки.

Ваксините недостигат, доставките са нередовни и все повече държави се опитват да търсят резервни варианти, за да организират максимално бързо защитата на населението си пред настъпващите по-заразни варианти на инфекцията.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна пред Европейския парламент през февруари, че “институциите на ЕС и държавите членки подцениха трудността на масовото производство”.

“Закъсняхме с приемането. Бяхме твърде големи оптимисти за масовото производство. И може би бяхме твърде сигурни, че това, което поръчахме, всъщност ще бъде доставено навреме,” каза Фон дер Лайен.

На 14 март и заместникът ѝ Франс Тимерманс допусна, че пропуски има и при поръчката на ваксини, както и че системата облагодетелства по-богатите държави. Европейската комисия отрича това.

Европейската вина

От разразилата се битка между Комисията и компанията AstraZeneca, производител на ваксината на Oxfords University, стана ясно, че Европейската комисия е била твърде лековерна, предоверявайки се на производителите които селектира.

Един от трите критерия за подбор на разработчици на ваксини от над 200 кандидати, е възможността бързо да стигнат до мащабен производствен капацитет. С някои изключения (германската CureVac, Moderna), са предпочетени големи компании, които имат производствени мощности по цял свят, като не е обърнато достатъчно внимание на факта, че същите производители ще са обект на интерес и от други клиенти.

Така фармацевтичните компании поеха ангажименти, които трудно изпълняват на фона на проблеми с обучение на персонала, установяването на производствените линии за ваксините и осигуряване на суровини за производството им.

В договора на AstraZeneca например се казва, че тя се ангажира “да положи максимални усилия” да произведе договорените количества, а не твърдо задължение да ги осигури. Когато Еврокомисията беше притисната от европейските държави да търси правата си, се оказа, че в договора няма клаузи за неустойки при неизпълнение, а производителят увери, че прави всичко според силите си, но не успява.

Еврокомисията загуби ценно време в опити да убеди производителите да ѝ дадат по-добра цена. Така Израел получи преднина в договора си с BioNTech/Pfizer, поемайки допълнителни финансови и други задължения (предоставяне на данни за следклиничните изпитвания).

По признания на Европейската комисия преговорите са се проточили и заради договарянето на отговорност при проблеми с използването на ваксините, като тежки увреждания и смърт. Тъй като договорите се изпълняват по поредност на сключването. Така Европа се нареди на опашката за ваксини и трябва да чака търпеливо реда си.

AstraZeneca например изтъква ангажиментите си към британското правителство, което е подписало договора си ден преди ЕС, като причина за недоставянето на дози за Европа. Главният изпълнителен директор на AstraZeneca Паскал Сорио съобщи пред Европейския парламент, че още по време на разработката на ваксината британското правителство е предоставило финансиране на Оксфордския университет срещу резервирането на производствен капацитет. Така британските фабрики на компанията са изцяло заети да произвеждат ваксини за британския пазар. Същите заводи стоят и в договора на Еврокомисията, но те нямат капацитет да го изпълнят преди да приключат британската поръчка. Така за февруари и март AstraZeneca достави в ЕС само под една четвърт от обещаните 80 млн. ваксини. Позовавайки се на производствени трудности и проблеми с износа компанията обяви, че проблемите ще продължат поне до лятото, като изоставането няма да може да бъде наваксано.

Договори за предварителна покупка на ваксини от Европейската комисия с шест производители на ваксини, продуктите на три от които вече са одобрени от европейския лекарствен регулатор

Американският фактор

Американският президент Джо Байдън отмени множество разпореждания на предшественика си Доналд Тръмп, но забраната за износ на ваксини не беше сред тях. Нещо повече, миналата седмица той обяви, че ще прилага принципа “Америка първа” що се отнася до ваксините. Забраната поставя под въпрос графика на доставките на ваксината на Johnson&Johnson, която се произвежда в Нидерландия, но трябва да се бутилира и опакова в САЩ. Компанията не очаква да е в състояние да осигури за европейския пазар количества преди края на април и все още не е предоставила график, от който да се разбере ще може ли да доставя навреме.

Европейската комисия отговори отрицателно на въпроса дали Фон дер Лайен и Байдън са разговаряли и за освобождаването на над 43 милиона дози от ваксината на AstraZeneca/Oxford, произведени в американските заводи на компанията. Те лежат в складове вече два месеца, тъй като американските власти още не са одобрили ваксината за употреба в САЩ в очакване да излязат резултати от клинични изпитвания, направени там. В първоначалните тестове на ваксината не бяха включени американци и властите поискаха да се убедят, че тя има същата ефективност върху тяхното население. Тези ваксини биха могли да стигнат до Европа, ако САЩ разреши на компанията да ги изнесе и тя реши да ги продаде на ЕС.

Вината на европейските правителства

Докато Европейската комисия сключи договори за предварително закупуване на ваксини, поръчките на конкретните дози и на графикиците на доставките бяха работа на националните власти, които са фактическият собственик на дозите. Европейските договорите гарантират осигуряването на ваксини при еднакви условия и цени за всички държави, но Европейската комисия категорично отхвърля вина за разпределението на дозите.

В отговор на писмо от шест държави – България, Австрия, Хърватия, Чехия, Словения и Латвия, в което те искат ваксините да се разпределят справедливо, Европейската комисия обяви, че страните членки сами са се договорили да не спазват принципа за разпределение на ваксините според населението, който им е бил предложен от нея. Промяната е настъпила, след като някои държави са се отказали да се възползват от пълните си квоти от ваксини по договорите с производителите. Останалите непоискани ваксини са били преразпределени между държави, които са проявили интерес към тях. Като правило това са по-богати страни, които са можели да сключат договори за доставките с производителите, тъй като националните власти са тези, които плащат ваксините на производителите.

В изявление на Европейската комисия от 13 март се посочва, че: “Държавите-членки решиха да се отклонят от предложението на Комисията, като добавят гъвкавост, която позволява да се постигне съгласие за различно разпределение на дозите, като се вземат предвид епидемиологичната ситуация и нуждите от ваксинация на всяка държава. Съгласно тази система, ако държава-членка реши да не вземе пропорционалното си разпределение, дозите се преразпределят между останалите заинтересовани държави членки”. В него се добавя, че държавите членки единствено могат да решат да се върнат към пропорционалната схема.

Ролята на обстоятелствата

Заявката на дозите от националните власти изпревари с няколко месеца фактическата поява на ваксините и затова планирането трябваше да предвиди както непосредствените нужди, така и развитието на процесите. Обстоятелствата поставиха в особено неизгодно положение държави, заложили основно на ваксината на AstraZeneca, която има производствени проблеми и на Sanofi, която се оказа неуспешна. Така те получиха по-малко от очакваните ваксини за сметка на тези, които бързо се ориентираха и изкупиха свободните дози от mRNA ваксините. Данните на Министерството на здравеопазването показват, че ваксините на AstraZeneca и на Sanofi съставляват 49,35% от поръчките към 7-те производители, към които България е заявила доставки.

Поръчаните от България ваксини на производители, с които ЕС има договори за доставка или води преговори за предварителна покупка на ваксини @Министерство на здравеопазването

Според австрийския канцлер Себастиян Курц, който първи би тревога за разпределението, то ще направи някои страни аутсайдери във ваксинацията. Курц даде пример с България, която при сегашните темпове на доставки, няма да успее да имунизира 70% от населението си преди есента на 2022 г., докато Малта, която е поръчала единствено от ваксините на BioNTech/Pfizer ще приключи кампанията през май 2021 г.

Българският случай

Данните на европейската здравна агенция и на брюкселското издание “Политико” показват, че България е европейската държава, която в най-голяма степен е заложила стратегията си за ваксиниране на една ваксина – тази на Astra Zeneca. Според публикация в “Политико” от трите налични в момента ваксини 46% от поръчаните от България дози са на тази компания. В подобно положение в Европа е само Латвия, където ваксините на AstraZeneca са 47,5% от трите ваксини на пазара. Двете държави са получили най-малко дози през първото тримесечие спрямо броя на населението си в ЕС.

Българските власти обявиха, че при поръчките на ваксини са заложили на принципа за осигуряване на равни количества от трите типа ваксини: mRNA, векторни и антигенни. Тъй като европейският лекарствен регулатор в момента не разглежда искане за пазарно разрешително на друга от вече одобрените ваксини, може да се предположи, че в близките месеци в Европа ще продължи да се работи с четирите вече одобрени препарата. При тях поръчаните векторни ваксини са 6,5 млн., а mRNA – 5,8 млн. към 6,5 млн. доз. Антигенни ваксини не се очакват преди второта половина на годината.

Първоначално българското правителство проявява интерес само към три ваксини: на BioNTech/Pfizer, AstraZeneca и Sanofi. Ваксината на Johnson&Johnson е отказана и е поръчана допълнително от Швеция, след като България е изключена “заради неявавяне” от европейския договор за нея. Едва в средата на ноември правителството взема решение да се купят ваксини от Moderna и CureVac, което е одобено от парламента през декември. В момента България очаква доставка общо на 18,6 млн. дози ваксини, но по нито един от договорите не е поръчала пълната си квота, а представители на правителството и на антикризисния щаб изразяват тревога, че ще трябва да купим твърде много ваксини, които няма да са ни нужни.

Опит за поправяне на баланса е направен през януари, когато допълнително са заявени 2,9 млн ваксини от Pfizer и 460 000 от Moderna по отворените допълнителни опции и споразумения за закупуване от Европейската комисия. Така в момента България има гарантирани 3,9 млн.дози от BioNTech/Pfizer и 960 хил.от Moderna.

Властите обявиха, че се опитват да набавят още около 1 млн. дози от двата препарата от Германия и Франция. Двете страни се сочат като най-големите “прекупвачи” на отказали се от националните си квоти дози ваксини.

В същото време България се оказа сред 16 държави, отказали да поръчат ваксини по допълнителния договор за 300 млн. дози от Moderna, който Еврокомисията сключи през февруари. Публикувана наскоро информация от кабинета на унгарския премиер Виктор Орбан, цитирана от “Политико” показа, че докато Германия и Дания са заявили пълните си квоти, половината европейски членки не са пожелали или са поръчали по-малко от полагаемите им се дози. Българското правителство не е коментирало темата. Унгарските власти обясниха, че зад отказа им стои късният срок на доставка на ваксините по втория договор, чието изпълнение ще започне през третото тримесечие, когато се очаква да има достатъчно ваксини от други източници.

Специално за проекта Covid-19: факти срещу слухове

Ще ни спасят ли патентите от маските и сапуна?

Когато през есента няколко фармацевтични компании се похвалиха с успешни разработки на ваксини срещу коронавируса, светът си отдъхна с облекчение. Вестниците сравниха откритието със стъпването на Луната, а политиците обявиха, че са съзрели светлина в тунела.

Четири месеца по-късно изглежда, че 2021 г. ще премине отново под знака на маските, двуметровата дистанция, миенето на ръце и лишенията от близост, пътувания, работа и развлечения.

Учените отдавна предупреждаваха, че колкото и ефективни да са ваксините на страниците на научните издания, те работят само, ако са в ръцете на лекарите. Както и че колкото да са големи, фармацевтичните конгломерати, никой от тях няма производствен капацитет да насити бързо света с нужните 14 милиарда дози.

Фармацевтичните компании инвестираха в създаването на нови поточни линии, производителите на стъкло във флакони, фабриките започнаха да пускат милиони спринцовки и игли, но нетърпението на хората да скъсат веригите на ограниченията очаквано се оказа по-голямо. Надпреварата за ваксини започна досущ да прилича на битката за маски и тестове от началото на пандемията, когато държави си крадяха пратки направо от самолетите и се молеха на монополистите за материали.

Тази битка засега се води между големите и богатите държави, които могат да платят на компаниите да произвеждат. По-голямата част от човечеството все още само наблюдава как тези, които имат повече пари, се предреждат за ваксини. Тяхното безучастие превръща в години месеците , през които маските и ограниченията ще са наложителни, за да се контролира вирусът.

Недостигът на ваксини

Преди ваксините да подлудят всички, трезвите гласове предупреждаваха, че през първите две години количествата, които могат да се произведат, ще изостават от търсенето. Тъкмо очакванията за недостиг бяха причина ЕС да реши да заложи на няколко ваксини, тъй като не беше сигурно, нито кои от тях ще успеят, нито кога ще започнат да се произвеждат масово.

Европейската комисия, която подписа договори с 6 производители и е на път да приключи още два, се оказа на мушката заради наивност и недоглеждане по отношение на възможностите за производство на ваксини. Първо Pfizer, а след това и AtraZeneca нарушиха договорите си, разсрочвайки доставките. Още преди да е кандидатствала за търговски лиценз в ЕС Johnson&Johnson, обяви, че също изпитва производствени трудности и няма да може да започне доставките преди Великден.

Комисията призна, че е подценила въпроса за производствените мощности на компаниите и реалистичността на техните обещания. След скандала с AstraZeneca беше съставена работна група, начело с еврокомисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон, да подсили капацитета за производство в Европа, като координира намирането на допълнителни заводи, които могат да правят ваксини.

ЕС вече промени режима за износ на произведени в Европа ваксини, като задължи фармацевтичните компании да обявяват 3 месеца предварително планирани доставки за други части на света и разреши на митническите власти да спират експорт.

Извънредни мерки

Но сега някои евродепутати смятат, че това не е достатъчно и че за да се ускори ваксинацията, производителите трябва временно да се откажат от правата върху патентите си, така че и други компании да могат да произвеждат техните ваксини.

Бас Ейкаут от групата на Зелените казва, че подкрепата за тази идея в Европейския парламент се засилва, а Европейската комисия започва да разглежда възможността като един от начините за увеличаване на производството на ваксини. Ако компаниите се откажат от патентите заводи в Европа, ЮАР и Индия биха могли да правят милиони ваксини месечно, за да се насмогне на търсенето.

Германският евродепутат от ЕНП Петер Лизе обаче предупреждава, че такова решение само изглежда просто. Той казва, че производството на mRNA ваксини е крехка и сложна работа, която не може да бъде поверена на коя да е фабрика за лекарства. Според него ЕС трябва да убеди американския президент Джо Байдън да приеме отварянето на патентите на BioNTech/Pfizer и Moderna. В замяна компаниите биха могли да получат инвестиции от европейския и американския бюджети за развитието на mRNA технологията. Двете ваксини са първите от този тип, одобрени за употреба при хора, но технологията е първоначално разработена за създаване на ваксини срещу рак и компаниите биха могли да бъдат поощрени в изследванията, за които досега не са имали финансиране. Затова пък производството на ваксините на AstraZeneca и Johnson&Johnson, които се основават на класическата технология за направата на ваксини чрез аденовируси, би могло по-лесно да се адаптират, за да се произвеждат и от други фармацевтични компании.

Корекция на ваксини

И докато ЕС се чуди как по-бързо да си получи договорените ваксини, производителите вече усилено работят върху техни редакции заради намалената им ефективност при новите варианти на вируса. ЮАР първа обяви, че спира временно ваксината на AstraZeneca, чиято ефективност е само 10% при най-разпространения щам – южноафриканският. Още нестигнали до редовите граждани, ваксините трябва да се поправят, за да се подобри отговора им на новопоявилите се щамове. Това не е необичайно и разработчиците не се съмняват, че ще успеят да засилят иммуния отговор, но това ще изисква време. AstraZeneca смята, че би могла да е готова с модифицирана ваксина към септември. А европейският лекарствен регулатор поиска от Pfizer и Moderna да предоставят информация за ефективността на своите ваксини срещу новите щамове. Заедно с изоставането от графиците за доставки, това означава още мерки, ограничения, болни, починали, загуби за икономиката. Още маски, дистанция, невъзможни пътувания, непредвидими резервации, недоимък и тревожност.

Локдауните, които трябваше да изчезнат след Коледа, остават и след Великден, а лятото изглежда отново ще е посветено на вътрешния туризъм.

Новите “смарт” ограничения

След като опитаха какво ли не срещу вируса – от заклинания до затваряне на държави и граждани по домовете им, политиците изглежда започват да си дават сметка, че населението няма още дълго да се придържа към ограниченията. Затова някои от тях започнаха да говорят за замяна на въртележката от локдауни с разпускане, с насочени мерки. С презумцията, че най-възрастните вече са ваксинирани (в родната му Германия това е така), евродепутатът Петер Лизе казва, че смарт мерките трябва да бъдат прицелени към децата. Ежедневно тестване, редуване на класните занимания през ден с дистанционно обучение, биха могли да се окажат удачно решение за малките ученици и за абсолвентите.

“Спазването на дистанцията може да се осигури чрез наемането на допълнителни помещения, а препълнените училищни автобуси да се спрат”, казва евродепутатът-лекар.

Той е убеден, че могат да се разхлабят ограниченията за някои дейности като карането на ски, без допускане до кабинковите лифтове или отваряне на ресторантите, но само на открито. Разширяването на контактите навън с повече хора, което в момента е силно ограничено в повечето европейски държави, е също сред идеите му за “умни” мерки.

Това, което е вече въпрос само на време обаче са ваксинационните паспорти.

Ваксинационните паспорти

Те, разбира се, няма да се наричат така, нито едва ли ще са сини с европейските звезди, но ще дават право на едни до пътувания, развлечения и работа, докато останалите ще продължат да правят тестове и да се карантинират. Критерият – поставена ваксина.

Това, че паспортите ще се случат е неизбежно и споразумението за взаимно признаване на сертификатите, което Дания, най-напредналата с ваксинирането държава в ЕС, сключи с шенгенска Швейцария, е само първа стъпка. Ако се съди по избрания момент (Дания е приключила ваксинацията с две дози на 2,5% от населението си), последователите няма да се забавят.

Когато се натрупат повече споразумения, ЕС ще трябва да се намеси, за да предотврати хаоса. Тогава гражданите на изостаналите с ваксинацията държави ще бъдат подложени на нови лишения, а от там до новата линия на разделение в Европа разстоянието ще е поставянето на една ваксина срещу коронавируса.

Защо в България няма коронавирус?

С две-три до не повече от 30 проби дневно, отговорът на въпроса защо в България все още няма потвърдени случаи на заразяване с коронавирус, е по-скоро математически, отколкото медицински.

С такива темпове на изследване на рисковите групи, намирането на първия заразен, е по-скоро въпрос на случайност, отколкото на превантивна медицина. В края на седмицата Италия обяви 500 новозаразени, което означава, че поне 1000 души са били тествани във въпросния ден.

С едва около 3000 поръчани теста медицинските власти у нас имаха два избора: да се хвърлят на масово изследване на пристигащите от Италия, включително от червените и жълтите зони на епидемията (не по-малко от 300 души дневно само със самолет), или да пазят запасите за по-лоши времена. Те избраха консервативния подход и тепърва ще се види дали са били прави. В Западна Европа стратегията е различна – изследване на разумно много хора, за да могат да се вземат превантивни мерки срещу разпространяването на вируса. Така в най-развитите държави, потвърдените случаи са стотици. Особено в Италия, която беше първата европейска държава, прекратила директните полети до и от Китай още в началото на масовото разпространение на епидемията там. Много публикации критикуват правителството в Рим за жестоките ограничения, включително карантината в 10 града в северната част на страната, която засегна 50 000 души и предизвика паника в останалите провинции и в цяла Европа.

След като при идването на първите заразени в Европа големите български медии почти свиха до край пружината на страха, предизвиквайки паника. Сега те са в другата крайност, обяснявайки, че вирусът не е по-опасен от грипа, че няма нужда от запасяване, вземане на други мерки освен миене на ръце. Тук-там видях и присмиване на хората, които носят маски или желаят да се тестват, да работят от къщи и да следват модела, използван в повечето от останалите страни. В резултат, вече почти никой не носи маски. В градския транспорт масово се киха и кашля, т.е. болните не си стоят у дома. Моловете бяха пълни с пазаруващи през празничните дни.

Новият рефрен на големите медии е че сезонният грип, който се завръща с нова вълна само месец след първата, е по-опасен. Това е напълно възможно при ниските нива на превенция и незначителния брой ваксинирани, включително сред учениците, които казват, че са по-уязвими от щама Б. Но това е подвеждаща информация – грипът и коронавирусът са различни заболявания, макар и с подобни симптоми. Няма нужда да се слагат ябълките при крушите, защото ако някога се увеличи броят на тестваните в България до нормалните за останалите страни проверки, здравната система ще трябва да се справя с двете епидемии едновременно.

С цялото ми уважение към българските лекари, в случая бих се доверила по-скоро на шефа на лабораторията по вирусология на Университета в Льовен д-р Марк Ван Ранст. Първо, защото познавам донякъде нивото на медицината в Белгия и мога с ръка на сърцето, да кажа, че там лекарите изпълняват Хипократовата клетва към пациентите. Второ, лабораторията на Ван Ранст е референтна за Европа – една от десетината, утвърдени от Европейската агенция за превенция и контрол на заболяванията в Стокхолм. Трето, защото тази лаборатория имаше съществена роля при справянето с коронавируса от 2003 г., известен като ТОРС (SARS). Четвърто, защото университетът, в който работи е най-добрият за медицина в Европа според всички, що-годе известни класации. И не на последно място, защото д-р Ван Ранст говори доста по-прибрано от нашите специалисти, които изглежда знаят абсолютно всичко.

Та, в серия интервюта, Ван Ранст каза, че COVID-19 е доста по-заразен от сезонния грип и смята, че е още рано да се ангажира с процента на смъртност, тъй като данните за европейците все още са недостатъчни да се направи обосновано твърдение.

Според д-р Ван Ранст хората във възрастовата група 20-40 години имат всички шансове да прекарат заразяването на коронавируса, без да стигат до болница. Той прави уговорка за липсата на информация за развитието при бременните жени и потвърждава и други мнения, че възрастните и хората, които вече имат заболявания, са изложени на особен риск да развият най-тежките усложнения от вируса. Всички тези групи са в различна степен от риск и се нуждаят от различни мерки за предпазване.

Д-р Ван Ранст дава право на всеки да се чувства притеснен от вируса, в степента, в която преценява, че той е опасен за него. Това означава, че останалите не се присмиват, подиграват или обиждат, тези, които се страхуват. Нито тези, които слизат от рейса, ако някой вътре кашля и киха, увиват се в шала си или носят маска. Или онези, които предпочитат да стоят у дома – с или без болничен. Нито да съдят хората, които се отказват от пътуване или почивка.

Не на последно място, онези, които биха желали да работят от къщи, но нямат възможност или защото работата им не го позволява, или защото българското законодателство не е уредило достатъчно въпроса. Оказва се, че възможността за работа от къщи трябва да е записана в трудовия договор при наемане на работа, за да е напълно законна и да не е услуга, правена от работодателя към неговия служител.

Добрата новина е че д-р Ван Ранст смята, че епидемията ще отзвучи през лятото, тъй като коронавирусите са чувствителни към високите температури.

ЕС излива стотици милиони (към днешна дата около €200 млн.) в търсенето на лечение и ваксина, но това ще отнеме време и няма да предотврати епидемията, която вече се разгаря. Така че, бъдете толерантни към факта, че хората са различни и всеки има право да бъде себе си. Ако не искате да се запасявате с леща, захар и тоалетна хартия, не го правете, но не се подигравайте и на онези, които го правят. Ако искате да се събирате на групи, въпреки съветите на здравните власти, поемете този риск, без да нападате онези, които не желаят да го направят. Стотици хиляди хора в Европа в момента изпразват рафтовете в супермаркетите или плащат по 20 евро за хирургическа маска. Боят се да излязат. Да отидат на зъболекар или до магазина.

За момента за коронавируса няма лечение и стотици хора ще загубят живота си или близките, които обичат, докато то бъде открито. Останалите ще оздравеят или няма да се разболеят и това е чудесно.