Чакам с нетърпение тази седмица да свърши, макар да нямам голяма надежда, че следващата ще е по-добра. За последните няколко дни погледнах на два пъти смъртта в очите, при това без да се отдалечавам на повече от 100 м от жилището си.
От началото на пандемията то ми е не само подслон, но и офис, и културно развлечение, и спортна зала, и повечето неща, за които ще се сетите. Особено, след като открих онлайн супермаркетите, нямам кой знае колко поводи да го напускам през прииждащите една след друга епидемични ковид вълни, в които властите упорито ме съветват да избягвам ненужните контакти.
И така, миналата събота, докато изхвърлях боклука в кофите пред нас, за първи път тази седмица зърнах смъртта.
От една година общината печели на гърба на квартала, без да инвестира нищо в инфраструктура или друго развитие, превръщайки тесните му улици в зелена зона. Затова, когато служебни автомобили заемат местата за паркиране на обитателите, обстановката винаги е изнервена. А до кофите са паркирали два – линейка и полицейска кола. Докато ги обикалям, забелязвам, че лекарката си седи неподвижно на предната седалка до шофьора, което е рядкост тези дни, тъй като екипите нямат много време за отмора. Зад линейката, багажникът на полицейската кола е отворен, а патрулът е излязал отвън и се опитва с телата си да заслони доколкото може съдържанието от погледите на минувачите.
Разбира се, обръщам глава да видя какво толкова охраняват. На прага багажника е седнал мъж. Главата му е опряна в капака. От неестествено изкривените му крака разбирам, че е покойник. Непознат. Умрял на улицата. Просто паднал и издъхнал на място. Някой се обадил на 112. Ковид.
Четири дни по-късно полицейска патрулка е спряла пред моя вход. Тъмно е и едва различавам надписа. Застанала е на забранено място, оградено от общината с колчета, да не би някой да паркира, без да му заключат гумата. Пречи на движението и прибиращите се късно с мъка я заобикалят. Полицаите пак са излезли навън и са заели стратегически позиции пред входа и под прозорците на партерните апартаменти. И пак охраняват нещо.
Понеже напоследък във входа повечето апартаменти се дават под наем и вече никой никого не познава, първото ми предположение е, че са дошли да задържат бандит. Интересно, но не е препоръчително да се зяпа. Почти съм сигурна, че по прозорците над мен също са залепени чела.
След известно време зад патрулката спира друга кола – спешен ключар. Разбирам, че няма да е престъпник и че нещата отиват към трагедия, но понеже не познавам хората, а и времената са такива – сменям теорията с вероятно самоубийство или убийство.
Колите остават с часове. Тъмно е и не се вижда нищо. Лягам си, а на сутринта мястото е празно и няма никакви следи освен сгърчени от сланата жълти листа. Скоро отиващите на работа са излезли и и шумовете стихват.
Съседка, с която познаваме, минава да разкаже. Съседът от седмия етаж е умрял от ковид вкъщи. Сам. На 74 г., но спортен тип. Няма видими болести, изглежда в чудесна форма и поне 15 г. по-млад от възрастта си, която останалите научаваме от повиканите за свидетели при отварянето на апартамента съседи. Миналата седмица се разминахме с него на входа. Изглеждаше както винаги. Забързан нанякъде.
От разказа на съседката разбирам, че негов познат или роднина му носел храна и я оставял пред вратата, след като се разболял. Не можел да се свърже с него от няколко дни, а и купеното си стояло непокътнато върху изтривалката, и се обадил на полицията. Тя отворила апартамента и намерила собственика му изстинал. Останал без дъх, без изобщо да стигне до болница. Открит случайно от чужди хора.
Не знам дали е търсил медицинска помощ, защото не съм виждала линейката да спира пред входа. Това, което знам е, че нито един от двата случая няма да бъде вписан в регистрите на жертвите на ковид, защото в него влизат само доказаните с тест пациенти в болниците.
Две седмици, след като препоръчаха ваксината на AstraZeneca срещу COVID-19 да се слага с повишено внимание на жени под 55 години, здравните власти промениха съществено досегашния ред за ваксиниране в България.
@European Parliament
Новите правила бяха публикувани преди Европейската лекарствена агенция (ЕМА) да се е произнесла какво да се прави с вторите дози на ваксинираните с препарата и да са излезли поисканите от здравните министри от ЕС допълнителни сравнителни изследвания на рисковете от тромбози и опасностите от заразяване с COVID-19.
Въпреки че, публично приеха мнението на ЕМА, че ваксината е на AstraZeneca e безопасна и ефективна и че ползите от използването ѝ надвишават рисковете от тежки странични ефекти, българските власти постфактум наложиха сериозни ограничения за прилагането ѝ и промени в режима на ваксинация. Не е известно кое налага да се свива кръга от хора, които могат да се ваксинират бързо, при положение, че в България не е известно да е установена животозастрашаваща странична реакция от ваксина, включително тромбоемболична. И че тя продължава да е на опашката за ваксиниране в ЕС като за първите
Как да тълкуваме приетите от властите пет правила:
1. Ваксината на AstraZeneca не се прилага при жени под 60-годишна възраст с повишен риск от тромбози и/или анамнеза за тромбоцитопения.
Не става ясно на какви условия трябва да отговарят желаещите да се ваксинират, освен да са от женски пол, за да бъдат включени сред рисковите за прилагане на конкретната ваксина. Широкорзпространени явления като разширените вени, подкожни кръвоизливи, приемането на съдоразширяващи препарати или контрацептиви достатъчно сериозни причина ли са за отказ от ваксиниране, или са пренебрежим риск?
Здравният министър Костадин Ангелов каза, че не е нужно гражданите да знаят кои хора са с повишен риск от тромбози и с анамнеза за тромбоцитопения и че лекарите са наясно за какво да следят. Разбира се, това е вярно, но допълнително ще увеличи страха от ваксиниране и ще отблъсне колебаещите. Не беше обяснено и защо мъжете с здравни предположения са изключени от кръга на ограничения.
Тъй като липсва каквото и да е пояснение относно рисковете, това ще изтрие каквото и да е желание у жените, родени след 1961 г. да се имунизират с ваксината, от която правителството е поръчало 4,5 милиона дози, достатъчни за 2,25 млн. български граждани (границана за достигане на колективен имунитет поставената от правителството е 3 млн. ваксинирани).
Медиците във ваксинационните центрове едва ли също биха поели риск, без да познават здравния статус на хората, идващи да се имунизират в тях. Това практически изключва жените под 60 г. от достъп до т. нар. “Зелени коридори” за масова ваксинация, които в момента използват основно ваксината на Astra Zeneca.
В същото време редица проучвания показват, че рискът от получаването на кръвни съсиреци след ваксиниране с препарата на AstraZeneca e 5 при 1 млн. ваксинации, докато този от същите усложнения при пациенти, заболели от COVID-19 e 39 на 1 млн. пациенти.
2. Всички лица, получили първа доза от ваксината на AstraZeneca, които не са проявили сериозни нежелани лекарствени реакции, могат да се имунизират с втора доза от същата ваксина.
От решението не става ясно какво се разбира под “сериозни нежелани лекарствени реакции” и дали например повишената температура за няколко дни, придружена с грипоподобни симптоми, може да се приеме като такава. В случая отново лекарите са най-компетентни да преценят сериозността на страничната реакция, но кога трябва да се уточни този въпрос – при записване на час за ваксинация или тъкмо преди да иглата де се забие.
Не става ясно и дали хората, които биха желали да приключат имунизацията си само с ваксината на AstraZeneca, могат да го направят на вече уточнените във ваксинационните им картончета дати за втората доза. Ако са се ваксинирали при личен лекар, те ще трябва да му се обадят за допълнителнителни уточнения, но какво ще стане с имунизираните чрез “зелените коридори”? Кога, на кого и как трябва да звънят те, за да разберат остава ли посочената дата актуална и как да планират собственото си време.
Към объркването добавя изрично упоменатата промяна на срока между първата и втората доза за хората, които решат да променят вида ваксина за втората доза.
3. Лицата, които са ваксинирани с първа доза на ваксината на AstraZeneca и не желаят да получат втора доза от същата ваксина, могат да получат доза от ваксината на Pfizer/BioNTech не по-рано от 84 дни след първата доза на AstraZeneca. Тогава имунизацията се счита за завършена.
Тук здравните власти изцяло сменят концепцията, според която лекарите имат експертиза да изберат подходящата ваксина и дават на гражданите право да си назначават действия сами. Те трябва да преценят как ще им се отрази комбинирането на различни типове ваксини, дали ще получат достатъчен имунитет, при положение, че няма клинични изпитвания на подобен вариант.
Промения се и времето за прилагането на двете дози на ваксината. От февруари до 19 април двете дози от ваксината на AstraZeneca трябваше да се правят през 10 седмици. Сега той е удължен на 12 седмици за тези, които искат да променят типа ваксина втория път.
Не е ясно защо се предприема тази промяна, освен ако властите смятат, че няма да разполагат с достатъчно ваксини от препарата на BioNTech/Pfizer във втората десетдневка на май, когато ще дойде ред за втора доза на първите ваксинирани с AstraZeneca. В същото време правителството неколкократно обяви, че очаква 2,7 млн. дози от ваксината на Pfizer през май и юни.
Като обяснение за избраната комбинация от ваксини беше посочено, че подобни решения са взели властите в Германия и Франция. Но там от самото начало беше решено периодът между двете дози на AstraZeneca да бъде 12 седмици, максималният срок препоръчан от производителя за достигане на защита срещу коронавирусната инфекция.
До момента няма клинични изследвания за ефекта от комбинация на различни типове ваксини срещу COVID-19. С изключение на едно китайско изследване на различни китайски аденовирусни ваксини с обнадеждаващи резултати, единствените данни как действа комбинирането на аденовирусна и mRNA ваксина са от лабораторни изпитвания върху мишки. Учените смятат, че това ще е възможно, но изследванията върху хора в момента продължават.
Оксфордският ваксинационен център очаква междинните резултати на клиничните изпитвания при хора над 50 г. от комбиниране на първа доза AstraZeneca и втора BioNTech/Pfizer да излязат в средата на май. По-късно се очакват и данните от редуването на AstraZeneca с Moderna и с Novavax. Те обаче ще бъдат само ориентировъчни в българския случай, където комбинацията ще бъде прилагана на по-млади хора.
Използването на различни ваксини за повишаване на ефективността е познато в практиката. Такива способи се използват при препаратите срещу малария и СПИН за подсилване на ефективността, но ваксините срещу COVID-19 създават напрегнат имунитет, който няма нужда от “енергизиране”.
Ваксините не са лекарства. Те са биологичноактивни вещества, които се вкарват в здрав организъм с всички последствия от това.
Производителите препоръчват двата етапа на ваксиниране да се извършват с един и същи препарат. Само тази комбинация към момента е клинично изпитвана и въз основа на тези изследвания ваксините са одобрени като безопасни и ефективни за приемащите ги.
Макар, че неколкократно беше посочено, че взетото от Ваксинационния щаб решение се отнася само за AstraZeneca, последните две точки от него, очевидно имат по-широк обхват.
4. При лица, заболели от COVID-19 след прилагане на първа доза от ваксините с двудозов режим на имунизация, втората доза ваксина се поставя не по-рано от 6 месецa след лабораторно потвърждаване на диагнозата.
Здравните власти за първи път коментират случаите на заразяване с COVID-19 по време на ваксинационния цикъл. Съобщения за такива има и за трите прилагани в България ваксини. За съжаление, не бяха дадени обяснения за избрания срок за отлагане на втората доза, нито за това може ли и необходимо ли е при такива хора да се търси комбинация от ваксини за подсилване на защитата или е по-добре да се приложат две дози от един и същи препарат.
Същото се отнася и за преболедувалите, които искат да се ваксинират. Европейската комисия предлага валидност на сертификата за пътуване за преболедували от 180 дни, с разбирането, че това е продължителността на естествения имунитет срещу коронавирусната инфекция. Американските здравни власти смятат, че този имунитет е достатъчен само през първите власти. Българските здравни власти в този случай избират американското пред европейското решение и то при положение, че една от ваксините – на AstraZeneca не е одобрена за употреба в САЩ:
5. Преболедували от COVID-19 могат да се ваксинират с пълна имунизационна схема не по-рано от 3 месеца след лабораторно потвърждаване на диагнозата.
Премиерът Бойко Борисов заяви на 11 април, че “през май” броят на ваксинираните срещу COVID-19 български граждани ще достигне 3 милиона души. Така колективният имунитет ще може да е факт още “през май” вместо към втората половина на септември, каквато е целта, поставена от европейските лидери за ЕС.
Борисов не обяснява дали прогнозата му се основава на радикална промяна на организацията на ваксинационната кампания. Той изтъква единствено факта, че повече недостиг на ваксини няма да има, тъй като осигурените от правителството му дози ще пристигат редовно, като от предпочитаната от гражданите mRNK ваксина на BioNTech/Pfizer доставените количества ще достигнат общо 2,7 млн. дози (до края на юни).
Сухите числа
Към 11 април по официални данни на информационния портал coronavirus.bg са поставени 571 062 дози ваксини. Това не означава, че толкова хора са били имунизирани, тъй като в бройката се включват както, получилите една доза, така и напълно ваксинирани.
Информационният портал, който се поддържа от Министерството на здравеопазването, уточнява, че с две дози са ваксинирани 112 978 души, а с първа са 458 084 български граждани.
От началото на ваксинационната кампания – 27 декември 2020 г са изминали 106 дни. За този период средно дневно са правени по 5387 ваксини.
С досегашното темпо на ваксинация България заема последното място в ЕС. По официални данни на европейската здравна агенция ECDC към 11 април с първа доза е имунизирано 7,7% от населението на България над 18-годишна възраст, а с двете – 1,9%. Средните стойностти за 29-те държави от ЕС и Европейската икономическа зона, за които се събира информация, съответно са 16,5% с първа доза и 6,8 процента напълно ваксинирани.
Информация за хода на ваксинационната кампания в България и осреднени данни за ЕС (вдясно). @ECDC
Какво не казва Борисов?
В своето изказване министър-председателят не уточнява два важни параметъра, които биха позволили да се прогнозира какво стои зад думите му, че 3 милиона българи ще бъдат ваксинирани през май.
Първо, той не прецизира какво разбира под “ваксиниран”. Дали тълкува термина както той се разбира например в Обединеното кралство – ваксинирани с поне една доза, или се придържа към международната формулировка, поддържана от СЗО и американските Центрове за контрол на заболявания и контрол (CDC), при която под напълно ваксинирани се смятат хората, получили по две дози от двуразовите ваксини или една от едноразовите и изградили антитела за две седмици след втората доза.
Второ, Борисов не уточнява какво разбира под “през май”. Дали правителството си поставя за цел конкретна дата от месеца, има предвид началото му или края на периода.
Въпреки това, няколко прости изчисления, позволяват да се види какво би означавало три милиона ваксинирани в рамките на месец и половина.
Ако приемем, че в България има напълно ваксинирани 112 978 души, то до заветните 3 милиона остават още 2 887 022. Ако вземем по-малко амбициозната цел – 3 милиона, получили поне по една доза, то ще трябва да се имунизират още 2 541 916 души.
Вариант “Великден”
Да предположим, че Борисов има амбиции трите милиона да бъдат достигнат до началото на май. В този случай в оставащите 3 седмици до Великден, би трябвало всеки ден да бъдат ваксинирани съответно по 127 095 души от тези, които трябва да получат първа доза и по 144 351 всеки ден, ако предположим, че правителството си поставя за задача да има 3 милиона напълно ваксинирани граждани към 1 май.
Ако приемем, че идеята е да има 3 млн., ваксинирани поне с една доза, за да бъде постигната тя, ще е необходимо да се поставят инжекции на 88 души на минута, като операцията тече със същото темпо денонощно и без почивен ден.
Вариант “15 май”
Разсрочена до средата на май заявката на правителството, би означавала дневният брой на ваксинирани да е между 72 656 и 82 486 души дневно в зависимост от това дали властите предвиждат една доза или пълна ваксинация. Това би създало необходимост поне 50,4 човека да бъдат ваксинирани всяка минута при денонощен цикъл на работа в продължение на 30 дни.
Вариант “31 май”
51 дни делят изявлението на министър-председателя от края на май. За това време ваксинационната кампания трябва да поеме между 49 841 и 56 608 души всеки ден, за да бъде изпълнен ангажимента на правителството. При това скоростта на имунизациите в страната трябва да е 34,6 души в минута при режим 24/7.
До момента най-доброто постижение за ваксиниране в един ден беше регистрирано след първоначалното пускане на т.нар. “Зелени коридори”, в които всеки желаещ, без записване, може да се ваксинира. Броят на хората, преминали в най-натоварения за “коридорите” ден 2 март е 19 999, по информация на “Нова телевизия”.
Отделни представители на здравните власти са давали различни прогнози за масовия етап на ваксинации, заявявайки възможност за ваксинирането на между 50 000 и 100 000 души месечно.
Ваксинационният план на правителството предвижда ваксинацията да преминава през над 300 ваксинационни пунктове в болнични заведения и медицински центрове за приоритетните групи и всички желаещи. На около 4000 лични лекари се разчита да се погрижат за пациентите от собствените си листи, отдавайки приоритет на възрастните хора с ограничена подвижност. Като причина за бавната ваксинация в България досега властите са изтъквали само една причина – недостига на ваксини.
Планирането е висшият пилотаж на управлението на процесите – лични или обществени. Всеки може горе-долу да се справи с пожарникарското гасене на пожари, като заложи на инстинкта си за самосахранение и сипе кофа вода първо върху пламъците. За да прогнозираш нуждите си, така че да избегнеш кризите или да се оттървеш с най-малко щети, се изисква много повече.
@European Parliament
България за пореден път се сблъска с тази реалност около злополучните си поръчки за ваксини, които я оставиха на дъното на Европа по единственото признато за сигурно средство срещу COVID-19, ваксинацията. Изоставането я обрича на дълго и мъчително възстановяване, което, както изглежда ще бъде не само много скъпо на икономиката, но и свързано със стотици човешки животи, част от които биха могли да бъдат спасени.
Приоритизиране от лесното
Вече стана дума, че приоритетните групи, подбрани от правителството заложиха на бавно начало на кампанията за ваксиниране и започване от по-лесното, а не от по-необходимото. За държавата беше по-просто да организира лекарите в болниците, учителите в училищата, полицаите в участъците и гледачите на норки във фермите, отколкото да търси как да се свърже с 1,8 милиона пенсионери, повечето които нямат друго средство за комуникация освен телефон, някои живеят в отдалечени места или пък са трудно подвижни. Затова властите избраха да се концентрират върху по-млади и по-инициативни хора, такива, които имат работа и по-лесно биха могли да бъдат обхванати от кампании за ваксиниране. За тях бяха отворени ваксинационни центрове, каквито в Европа от самото начало работеха за възрастните. Това обрече най-уязвимите да изчакват, независимо от рисковете. Да не забравяме, че средната възраст на починалите от COVID-19 в България е 72 г.
Колко е самотен българският избор на приоритети стана ясно тази седмица, когато заедно с останалите държави от ЕС, България трябваше да обяви докъде е стигнала с постигането на европейската цел 80% от хората над 80 г. да бъдат ваксинирани до 31 март. За три месеца кампания в тази група са имунизирани 5,1% от българите, навършили 80 г. По този показател България е единствената европейска държава с едноцифрен успех. На 26-тото място пред нея е Латвия, която е осигурила покритие на 17,4% от 80-годишните си граждани, а първенците на Европа Малта (95,3%) и Ирландия (94,1%) не се виждат даже с бинокъл от София.
Неблагополучните ваксини
България направи и грешен избор на ваксини, които поръча от сключените от Европейската комисия договори, като заложи повече от половината от дозите си само на двама от седемте възможни производители. Фаворитът на българското правителство – Sanofi не успя да направи ваксина и така поръчаните 4,6 млн. дози останаха неизползваеми. AstraZeneca, на която българските власти платиха 4,5 млн. дози, се сблъска със собствените нереалистични очаквания за възможностите си. Компанията беше принудена да намали с две трети доставките си за Европа, което се оказа проблематично преди всичко за България и Латвия, които бяха заложили в най-голяма степен на британско-шведската ваксина.
Можеше ли българското правителство да предвиди неблагополучията с предпочетените производители? Вероятно не напълно, защото Sanofi е световно известен производител на ваксини, към когото имаше високи очаквания, а AstraZeneca вървеше първа по време на клиничните изпитвания.
Европейската комисия обаче изигра решаваща роля България все пак да купи 2 млн. ваксини от Johnson&Johnson, след като първоначално беше отказала изобщо да участва в договора.
И неблагополучните поръчки
В този случай грешките до голяма степен можеха да бъдат избегнати, ако властите просто следваха принципите, от които се водеха държави с добро управление, както и съветите на Европейската комисия. А именно да се подсигурят в еднаква степен с всички предложени ваксини, така че ако някои от тях излязат пред другите или пък се появят проблеми с одобрена ваксина, да имат достатъчно свобода да продължат да ваксинират, докато останалите успеят да стигнат до пазарно разрешително. Такъв подход не би спрял ваксинирането при изчакването на данните за безопасност за ваксината на AstraZeneca в края на март, както се случи, след като властите в София прекратиха за шест дни ваксинациите с единствената ваксина, използвана от тях за масова имунизация на населението.
Българското правителство подходи различно от останалите европейски държави и при поръчката на ваксини, като недооцени риска от неуспешно разработване на ваксини. Той винаги същестува при покупката им на зелено, както направи Европейската комисия, за да резервира количества при огромното световно търсене. Недостатъчно внимание изглежда е обърнато и на различните календари и готовност на отделните производители да излязат на пазара с презумцията, че те ще бъдат на разположение достатъчно рано, за да се осъществи национална ваксиниране в непознати досега размери.
Така, когато ваксинационната кампания в Европа започна, България имаше за 2021 г. сигурни само 1 млн. дози ваксини от BioNTech/Pfizer, 500 000 от Moderna, достатъчни за 750 000 души и обещание от европейския регулатор за одобрение на трета ваксина. AstraZeneca получи зелена светлина едва през февруари и още от старта стана ясно, че компанията няма да може да изпълни договорите си на повече от 40%. Така за първото тримесечие тя достави само 29,7 млн.от 90 млн. договорени дози с ЕС, а за второто тримесечие обещава едва 70 от 160-те милиона според договора си с Европейската комисия.
Трите спасения от Европа
Предвид начина за справяне с кризата в областите, където отделните държави разчитаха преди всичко на себе си и след това на ЕС, е малко вероятно България да беше успяла сама да намери ваксини. Този факт се признава дори от българското правителство.
Спасение I
Решението за общи поръчки от името на ЕС беше спасение за България. Те позволиха на властите да си гарантират ваксини. Имунизациите в България започнаха преди тези в Япония и в Австралия, единствено и само, защото тя успя да се възползва от общите европейски поръчки. Но заради лошо планиране на кампанията и на доставките, шест месеца след приемането на националната стратегия за ваксинация, все още не е известно кой се включва в мистериозната трета група за ваксиниране, а началото на имунизацията на оставената последна група на най-уязвимите, беше отлагано няколко пъти и управляващите вече дори не отговарят на въпроси кога ще пристъпят към нея.
Спасение II
Погрешният избор на ваксини заложи дефицит в първото тримесечие. Ето защо второто европейско спасение под формата на допълнителни договори с производителите Pfizer и Moderna в началото на годината, беше добре дошло. Благодарение на тях правителството успя донякъде да корегира лошото планиране на доставките, като поръча още 2,9 млн. от първата и 460 000 от втората ваксина. Това даде основание на властите да твърдят, че вече имат балансиран микс между mRNK, векторни и антигенни ваксини, което преди това не беше факт.
Но тъй като допълнителните договори са със срок на изпълнение след приключване на първите, това не решаваше всички проблеми. Изправено пред перманентна възможност да започне по-мащабна кампания, правителството се закачи за инициатива на Австрия срещу разпределението на ваксини. Обект на желания станаха договорени отново от Европейската комисия 10 млн. предсрочно произведени ваксини на BioNTech/Pfizer, със срок на доставка през второто вместо през третото тримесечие.
Опитът се провали най-вече, защото Австрия се отметна от собствената си инициатива, след като се разбра, че останалите европейски държави не са склонни да увеличат дозите на самата нея, тъй като процесът на ваксинация в Австрия я поставя сред средноуспешните държави, а не сред изоставащите, които тя беше привлякла.
Спасение III
Решението на европейските лидери, взето на 26 март, последните във ваксинацията да получат помощ чрез допълнителните дози, беше изключителен подарък за българското правителство. Той беше даден, въпреки че само седмица по-рано то отправи остри критики към Европа за несправедливо разпределение на ваксините. Това беше направено въпреки, че представители на българското правителство лично участваха в създаването на механизма, по който се деляха дозите.
Ако беше устояла тезата си за справедливо разпределение според броя на населението си, днес България трябваше да се задоволи с пропорционално полагащите ѝ се 155 000 от предсрочните дози. Отново Европа предложи на българското правителство втори шанс, като реши да задели 1/3 от 10-те млн. дози за пет държави, които обективно са в дъното на европейската класация по ваксинации (България, Хърватия, Словакия, Латвия и Естония). Така 19-те европейски държави, които доброволно се съгласиха да вземат с 1/3 по-малко, за да има повече за последните, за трети път спасиха България. София ще получи 1,2 млн дози вместо 155 000, близо 8 пъти повече от полагащото ѝ се.
От солидарността се отказаха трима от съюзниците на София за разпределението на ваксини. Австрия, Чехия и Словения предпочетоха да не делят с изоставащите като запазят за себе си в пълнота полагаемите им се квоти от ваксини.
София от своя страна мълчаливо се отказа от битката си за справедливо разпределение на ваксините, пропорционално на населението, и прие да получи несправедливо предимство. То ще позволи да се корегират грешките на правителството, свързани с избора на ваксините и поръчаните бройки от тях, и както и на повече българи да получат защита от коронавируса.
Третото европейско спасение ще позволи на България и да не харчи пари за покупката на ваксини от неевропейски производители, за което я призовават някои опозиционни партии.
При срок на доставка между април и юни на допълнителните дози и трикратното увеличаване на количествата по договорите с четиримата лицензирани производите през второто тримесечие, България ще може чувствително да ускори темпото на ваксиниране. Планираните количества през втората половина на годината ще са повече от достатъчни за успешно приключване на ваксинационната кампания и дори, за евентуално от поставяне на трета доза срещу новите варианти на коронавируса.
Тъй като ваксините на производители от Русия и Китай, няма да получат европейски лиценз преди юни, а и доставките ще могат да започнат да се осъществяват най-рано от средата на лятото, те няма да са необходими за изпълнението в България на европейската цел от 70% ваксинирани до септември.
Дори с продължаващите производствени затруднения на AstraZeneca, България ще има на разположение нужните ѝ количества от ваксини и стабилни доставки. Ще може ли да ги постави? Това е въпрос от национална компетентност, където Европа не може да помогне, освен да покаже как се прави. Или ще трябва да се намеси и тук?
Макар и мъчително трудно и бавно Европейската комисия започна да допуска, че е възможно да е направила грешки по време на преговорите с производителите на ваксини срещу COVID-19, които сключи от името на държавите членки.
Ваксините недостигат, доставките са нередовни и все повече държави се опитват да търсят резервни варианти, за да организират максимално бързо защитата на населението си пред настъпващите по-заразни варианти на инфекцията.
“Закъсняхме с приемането. Бяхме твърде големи оптимисти за масовото производство. И може би бяхме твърде сигурни, че това, което поръчахме, всъщност ще бъде доставено навреме,” каза Фон дер Лайен.
На 14 март и заместникът ѝ Франс Тимерманс допусна, че пропуски има и при поръчката на ваксини, както и че системата облагодетелства по-богатите държави. Европейската комисия отрича това.
Европейската вина
От разразилата се битка между Комисията и компанията AstraZeneca, производител на ваксината на Oxfords University, стана ясно, че Европейската комисия е била твърде лековерна, предоверявайки се на производителите които селектира.
Един от трите критерия за подбор на разработчици на ваксини от над 200 кандидати, е възможността бързо да стигнат до мащабен производствен капацитет. С някои изключения (германската CureVac, Moderna), са предпочетени големи компании, които имат производствени мощности по цял свят, като не е обърнато достатъчно внимание на факта, че същите производители ще са обект на интерес и от други клиенти.
Така фармацевтичните компании поеха ангажименти, които трудно изпълняват на фона на проблеми с обучение на персонала, установяването на производствените линии за ваксините и осигуряване на суровини за производството им.
В договора на AstraZeneca например се казва, че тя се ангажира “да положи максимални усилия” да произведе договорените количества, а не твърдо задължение да ги осигури. Когато Еврокомисията беше притисната от европейските държави да търси правата си, се оказа, че в договора няма клаузи за неустойки при неизпълнение, а производителят увери, че прави всичко според силите си, но не успява.
Еврокомисията загуби ценно време в опити да убеди производителите да ѝ дадат по-добра цена. Така Израел получи преднина в договора си с BioNTech/Pfizer, поемайки допълнителни финансови и други задължения (предоставяне на данни за следклиничните изпитвания).
По признания на Европейската комисия преговорите са се проточили и заради договарянето на отговорност при проблеми с използването на ваксините, като тежки увреждания и смърт. Тъй като договорите се изпълняват по поредност на сключването. Така Европа се нареди на опашката за ваксини и трябва да чака търпеливо реда си.
AstraZeneca например изтъква ангажиментите си към британското правителство, което е подписало договора си ден преди ЕС, като причина за недоставянето на дози за Европа. Главният изпълнителен директор на AstraZeneca Паскал Сорио съобщи пред Европейския парламент, че още по време на разработката на ваксината британското правителство е предоставило финансиране на Оксфордския университет срещу резервирането на производствен капацитет. Така британските фабрики на компанията са изцяло заети да произвеждат ваксини за британския пазар. Същите заводи стоят и в договора на Еврокомисията, но те нямат капацитет да го изпълнят преди да приключат британската поръчка. Така за февруари и март AstraZeneca достави в ЕС само под една четвърт от обещаните 80 млн. ваксини. Позовавайки се на производствени трудности и проблеми с износа компанията обяви, че проблемите ще продължат поне до лятото, като изоставането няма да може да бъде наваксано.
Договори за предварителна покупка на ваксини от Европейската комисия с шест производители на ваксини, продуктите на три от които вече са одобрени от европейския лекарствен регулатор
Американският фактор
Американският президент Джо Байдън отмени множество разпореждания на предшественика си Доналд Тръмп, но забраната за износ на ваксини не беше сред тях. Нещо повече, миналата седмица той обяви, че ще прилага принципа “Америка първа” що се отнася до ваксините. Забраната поставя под въпрос графика на доставките на ваксината на Johnson&Johnson, която се произвежда в Нидерландия, но трябва да се бутилира и опакова в САЩ. Компанията не очаква да е в състояние да осигури за европейския пазар количества преди края на април и все още не е предоставила график, от който да се разбере ще може ли да доставя навреме.
Европейската комисия отговори отрицателно на въпроса дали Фон дер Лайен и Байдън са разговаряли и за освобождаването на над 43 милиона дози от ваксината на AstraZeneca/Oxford, произведени в американските заводи на компанията. Те лежат в складове вече два месеца, тъй като американските власти още не са одобрили ваксината за употреба в САЩ в очакване да излязат резултати от клинични изпитвания, направени там. В първоначалните тестове на ваксината не бяха включени американци и властите поискаха да се убедят, че тя има същата ефективност върху тяхното население. Тези ваксини биха могли да стигнат до Европа, ако САЩ разреши на компанията да ги изнесе и тя реши да ги продаде на ЕС.
Вината на европейските правителства
Докато Европейската комисия сключи договори за предварително закупуване на ваксини, поръчките на конкретните дози и на графикиците на доставките бяха работа на националните власти, които са фактическият собственик на дозите. Европейските договорите гарантират осигуряването на ваксини при еднакви условия и цени за всички държави, но Европейската комисия категорично отхвърля вина за разпределението на дозите.
В отговор на писмо от шест държави – България, Австрия, Хърватия, Чехия, Словения и Латвия, в което те искат ваксините да се разпределят справедливо, Европейската комисия обяви, че страните членки сами са се договорили да не спазват принципа за разпределение на ваксините според населението, който им е бил предложен от нея. Промяната е настъпила, след като някои държави са се отказали да се възползват от пълните си квоти от ваксини по договорите с производителите. Останалите непоискани ваксини са били преразпределени между държави, които са проявили интерес към тях. Като правило това са по-богати страни, които са можели да сключат договори за доставките с производителите, тъй като националните власти са тези, които плащат ваксините на производителите.
В изявление на Европейската комисия от 13 март се посочва, че: “Държавите-членки решиха да се отклонят от предложението на Комисията, като добавят гъвкавост, която позволява да се постигне съгласие за различно разпределение на дозите, като се вземат предвид епидемиологичната ситуация и нуждите от ваксинация на всяка държава. Съгласно тази система, ако държава-членка реши да не вземе пропорционалното си разпределение, дозите се преразпределят между останалите заинтересовани държави членки”. В него се добавя, че държавите членки единствено могат да решат да се върнат към пропорционалната схема.
Ролята на обстоятелствата
Заявката на дозите от националните власти изпревари с няколко месеца фактическата поява на ваксините и затова планирането трябваше да предвиди както непосредствените нужди, така и развитието на процесите. Обстоятелствата поставиха в особено неизгодно положение държави, заложили основно на ваксината на AstraZeneca, която има производствени проблеми и на Sanofi, която се оказа неуспешна. Така те получиха по-малко от очакваните ваксини за сметка на тези, които бързо се ориентираха и изкупиха свободните дози от mRNA ваксините. Данните на Министерството на здравеопазването показват, че ваксините на AstraZeneca и на Sanofi съставляват 49,35% от поръчките към 7-те производители, към които България е заявила доставки.
Поръчаните от България ваксини на производители, с които ЕС има договори за доставка или води преговори за предварителна покупка на ваксини @Министерство на здравеопазването
Според австрийския канцлер Себастиян Курц, който първи би тревога за разпределението, то ще направи някои страни аутсайдери във ваксинацията. Курц даде пример с България, която при сегашните темпове на доставки, няма да успее да имунизира 70% от населението си преди есента на 2022 г., докато Малта, която е поръчала единствено от ваксините на BioNTech/Pfizer ще приключи кампанията през май 2021 г.
Българският случай
Данните на европейската здравна агенция и на брюкселското издание “Политико” показват, че България е европейската държава, която в най-голяма степен е заложила стратегията си за ваксиниране на една ваксина – тази на Astra Zeneca. Според публикация в “Политико” от трите налични в момента ваксини 46% от поръчаните от България дози са на тази компания. В подобно положение в Европа е само Латвия, където ваксините на AstraZeneca са 47,5% от трите ваксини на пазара. Двете държави са получили най-малко дози през първото тримесечие спрямо броя на населението си в ЕС.
Българските власти обявиха, че при поръчките на ваксини са заложили на принципа за осигуряване на равни количества от трите типа ваксини: mRNA, векторни и антигенни. Тъй като европейският лекарствен регулатор в момента не разглежда искане за пазарно разрешително на друга от вече одобрените ваксини, може да се предположи, че в близките месеци в Европа ще продължи да се работи с четирите вече одобрени препарата. При тях поръчаните векторни ваксини са 6,5 млн., а mRNA – 5,8 млн. към 6,5 млн. доз. Антигенни ваксини не се очакват преди второта половина на годината.
Опит за поправяне на баланса е направен през януари, когато допълнително са заявени 2,9 млн ваксини от Pfizer и 460 000 от Moderna по отворените допълнителни опции и споразумения за закупуване от Европейската комисия. Така в момента България има гарантирани 3,9 млн.дози от BioNTech/Pfizer и 960 хил.от Moderna.
Властите обявиха, че се опитват да набавят още около 1 млн. дози от двата препарата от Германия и Франция. Двете страни се сочат като най-големите “прекупвачи” на отказали се от националните си квоти дози ваксини.
В същото време България се оказа сред 16 държави, отказали да поръчат ваксини по допълнителния договор за 300 млн. дози от Moderna, който Еврокомисията сключи през февруари. Публикувана наскоро информация от кабинета на унгарския премиер Виктор Орбан, цитирана от “Политико” показа, че докато Германия и Дания са заявили пълните си квоти, половината европейски членки не са пожелали или са поръчали по-малко от полагаемите им се дози. Българското правителство не е коментирало темата. Унгарските власти обясниха, че зад отказа им стои късният срок на доставка на ваксините по втория договор, чието изпълнение ще започне през третото тримесечие, когато се очаква да има достатъчно ваксини от други източници.
Специално за проекта Covid-19: факти срещу слухове
Тази година няма да мога да подпомогна кой знае колко фиска поради известните ви обстоятелства. Това обаче не ме спира да бъда добросъвестен данъкоплатец и щом здравният министър заръча да се обадим на личния лекар и да го ощастливим с новината, че желаем ваксинация срещу коронавируса, тутакси се заех да изпълнявам.
Моята лекарка я известих дигитално, макар да не се намерих сред приоритетните групи за ваксинация. Да си знае – никакво море преди да ми сложи ваксина. Но тази на майка ми, която има късмет да е четвърти по ред приоритетен избор на правителството, посетих лично в рамките на ежмесечните ми визити за писане на рецепти по рецептурна книжка. По този повод установих, че електронната рецепта може и да е в правителствените отчети, но още не е стигнала до поликлиниките и аптеките. Но това е друга тема.
И така за ваксините. Майка ми, в унисон с препоръките на правителството, е затворник от 10 пълни месеца и започва 11-и. Тя говори само за ваксината дълго преди Европейската лекарствена агенция да вдигне зеленото флагче на Pfizer. За да ви дам по-реална представа за настроенията в тази възрастова група, ще ви кажа, че още на втория работен ден от годината лично беше поискала да я впишат в хвърчащия списък за ваксинация на личния лекар чрез персонално явяване в поликлиниката.
Сега, когато властите най-после са издали указание за преброяване на възрастното население, чрез заявяване на интерес за ваксинация, тя иска да е сигурна, че списъкът е добил “по-официален вид”. Аз съм изпратена да се уверя на какъв етап е.
Месец след отварянето му, той продължава да изглежда непринудено – на лист от принтера и с ръкописно добавени (със син химикал) ваксинационни ентусиасти. За това време списъкът се е сдобил с втора страница. Преди още медиите да са забелязали министерския призив за деклариране на ваксинационната воля и в края на първия месец от годината, в него има 40 имена на пациенти, родени преди 1955 г.
Лекарката вече е получила указания от РЗИ да се готви за епичното ваксиниране на пациентската си листа. И те мира не ѝ дават, защото според настоящите намерения на здравните власти, всеки личен лекар сам ще си определя режима и темпа на ваксиниране.
Тя смята, че би могла да ваксинира не повече от 10 души дневно, защото никой не ѝ е отменил останалата работа и пациенти. И то, ако всички от листата за деня се явят в указаното време за поставяне на инжекция. При отстъствия, цялата група ще трябва се връща, за да не се хабят ваксините. От това си правя конспиративния извод, че в България от един флакон ваксина на Pfizer се извличат пет, а не шест дози, както препоръчва здравната агенция на ЕС. В очакване властите да обявят как оползотворяват купените с парите на добрите данъкоплатци дози, още малко подробности от плановете на джипитата в нашето ДКЦ:
Освен рационалното разходване на ваксините, личните лекари се тревожат и за самия процес на ваксинация. От това, което гледат в държавите, в които броят на имунизираните вече е шестцифрено число, те преценяват, че за един ваксинатор ще са необходими поне три помещения, където да се извършва медицинското тайнство.
В първото трябва да има медицинско лице, което да преглежда пациентите, за да установи, според изричните указания на производителя, дали здравословното им състояние позволява те да бъдат имунизирани в конкретния ден. Във второто е човекът с иглата, а в третото трябва да има медик, който да наблюдава вече ваксинираните за евентуални тежки алергични реакции в продължение на 30 минути. Някъде между тези етапи трябва и човек, който да попълва засега петте различни документа, които властите изискват за всеки ваксиниран. Сред тях и имунизационният сертификат (ваксинационната карта с подробностите за датата и вида на поставената ваксина) и четири други, административни бумаги.
Разбира се, нещата могат да се ускорят и с времето дори да станат по-добре. Засега обаче този неофициален доклад от поликлиниката ме скланя към сметките на Politico Europe, че със сегашните темпове и организация, през 2040 г. правителството ще може да се поздрави с приключването на първата масова ваксинация в България. Само 19 години след изтичането на целта на ЕС за ваксиниране до края на март на 80% от хората над 80 г. и на 70% от цялото население до края на лятото. Не е известно България да се е противопоставила на приемането на тези цели. Европейската комисия продължава да настоява, че те са изпълними даже, без номера, който ѝ скрои AstraZeneca. Но ние си знаем, че тук “септември ще бъде май”. Или обратното.
И докато сме на вълна сравнения, знаете ли защо холандците са толкова назад (макар и недостижимо пред нас) с ваксинацията? Според шефа на националната мрежа от социални домове, защото всички искали да си направят селфи докато иглата е в рамото им, за да го качат в Instagram. Това отнемало повече време от разчетеното. Могат ли българските власти да бият това извинение, с нещо по-добро. Кой каза “На бас”?
Дори всички ваксини да идваха по часовник, България пак щеше да се влачи на опашката за имунизации. От откъслечните данни, предоставени от властите, се виждата, че те не са планирали бърз старт на кампанията за ваксинация срещу COVID-19. Избраната стратегия е за плавно разгръщане с пик през второто и третото тримесечие на 2021 г.
Анализът на достъпните факти води в тази посока, а властите избягват да дават отговори на въпроси като кой, защо, къде, как и колко.
Това, което се знае от изявленията на политици, но не може да бъде открито в официален документ, е че България е заявила 12 млн. ваксини от 5 производителя. Само на думата на здравния министър се държат твърденията, че са поръчани 4,5 млн. дози от AstraZeneca, 3,9 млн. от BioNTech/Pfizer и 1/2 млн. от Moderna. Няма никаква яснота и кога ще бъдат доставени дозите, като данни са публикувани единствено по тримесечия на сайта на здравното министерство и то само за одобрените ваксини. От тях може да се направи извод, че властите са планирали връх на ваксинационната кампания между април и октомври, но и това не е сигурно, тъй като не са обявени количествата за останалите заявени ваксини. Не са известни и сроковете, в които ще бъдат имунизирани четирите, избрани от правителството приоритетни групи, а изявленията за начало на масовата кампания от официални представители са противоречиви.
Планирането
Видимо властите в България са разчитали на традиционната, логистично удобна и най-евтина ваксина на AstraZeneca/Oxford University. В тяхна защита може да се каже, че тази разработка водеше като подготовка почти през цялото лято и през есента, когато Европейската комисия поиска от страните членки да направят своите поръчки към шестте производителя, с които сключи предварителни договори за покупка. След това разработчиците се сблъскаха с проблеми около резултатите на клиничните си изпитвания, които ги изместиха от надпреварата за първенство на пазара.
За експертите беше ясно, че заради технологията, новите типове ваксини на принципа на mRNA, биха излезли напред. Синтетичното създаване на част от ДНК на вируса позволява бърз синтез на големи количества, без да е необходима работа с реалния вирус. Така и се оказа като продуктът на BioNTech/Pfizer получи пръв разрешително още през декември, последван на няколко седмици на подобната ваксина на Moderna.
Досега не е известно защо българските власти са поръчали значително по-малко от полагаемите им се квоти в европейските доставки от двете ваксини- Специфичните условия на съхранение, неизвестностите около новаторската технология и високата цена вероятно са играли роля при планирането. Европейската комисия посочи тези три фактора като водещи за държавите членки по време на преговорите с производители, водени от Брюксел, но контролирани от европейските столици.
България би имала право на 1,5% от договорените количества по давата договора, тъй като обемите се определят според дела на населението. ЕС има споразумение с BioNTech/Pfizer за 600 млн. дози и с Moderna за 160 млн. Властите във всяка държава решават как ще се възползват от своята квота, като могат да предостъпят срещу заплащане или даром част от нея на други държави.
Изборът на приоритетни групи
Разбирайки, че първоначално търсенето на ваксини значително ще превишава предлагането, Европейската комисия поиска от 27-те еврочленки да изберат приоритетни групи за ваксиниране, сред които да се разпределят наличните дози, докато производството е в състояние да отговори на търсенето. Препоръката беше да се следват съветите на СЗО за избор на най-уязвимите групи, при които рискът за заразяване и тежко протичане е най-висок – възрастните над 70 г и медиците на първа линия. Изборът беше изцяло оставен на националните власти, поради което всяка страна направи собствена комбинация. Първият избор на българските власти – медиците, не беше изненада, но последвалата подредба ясно показва, че планирането не е заложило бърз старт на кампанията. Най-многочислената група – на хората над 65 г. и на хронично болните беше оставана в края на списъка. Макар в националния план за ваксиниране да няма нито един срок, с изключение на спуснатото от Брюксел начало, ваксинирането на 2,8 милиона възрастни и хронично болни, следва не само медиците, но учителите, полицаите, администрацията, както и работещите във фермите за норки, които не се появяват сред приоритетите на друга европейска държава. Тъй като заявените количества ваксини и графиците на доставка не са публични, е трудно да се прецени кога българските власти са смятали да започнат ваксинирането на групата с най-висока смъртност от COVID-19, но частичните данни, публикувани от Министерството на здравеопазването, дават да се разбере, че това не е било заложено преди второто тримесечие на годината. Логично и ваксините са поръчани в по-големи количества за тогава.
Oрганизацията
Отсъствието на инфраструктура за осъществяване на масова ваксинация също говори за намерение за изтегляне назад във времето на по-големия брой имунизации. При обявяването на плана за ваксинация през декември властите не бяха дори наясно нито кой, нито как ще се имунизира най-многочислената приоритетна група. И до днес не е оповестено как ще бъде организирана работата, ще има ли ваксинационни центрове, в които процесът ще върви денонощно и кой ще се грижи за заболяванията на пациенти, докато личните лекари ваксинират. Не е известно и дали властите планират да включат в кампанията фармацевтите, които бяха ваксинирани в първата група, нито армията, където процесът тече, без каквато и да е публичност. Двете групи се използват широко в държави с напреднали кампании като Великобритания и Израел в помощ на лекарите.
Първа-втора доза
За бавно разръщане на кампанията говори и решението на здравните власти да не използват веднага оскъдните ваксини, като вместо това държат в резерв за поставяне на втора доза. Предните места на някои държави в Европа, освен на по-добро планиране, се дължат и на решението им да поставят една доза на възможно най-много хора, разчитайки да ги ваксинират повторно от следващи доставки.
По официални данни от 27 декември до 26 януари България е получила 44 910 дози от двете одобрени в ЕС ваксини. Броят на ваксинираните към 27 януари е 29 122, като той включва, както получилите само първа доза, така и двете. Властите настояват, че зад цифрите, които поставят България на последно място в Европа, се крие желанието им да осигурят втора доза, която трябва да се постави три седмици след първата. Като аргумент се дават производствените затруднения на BioNTech/Pfizer, довели до намаляване на една от доставките си през януари с 40%, което би наложило да се забави довършването на имунизацията на част от получилите една доза.
Проблемът BioNTech/Pfizer
След като държавите си купиха фризери за съхраняването на ваксината и Европейската комисия успя да удвои до 600 млн. дози количествата до края на годината, се появи технически проблем, който има потенциал да се превърне в по-значим от спазването на точните графици.
Оказа се, че договорът за доставка, сключен от Европейската комисия е за дози, а не за флакони и радостта, че шестата доза би позволила ускоряване на ваксинациите в ЕС, се оказа твърде кратка.
Шведската лекарствена агенция беше първата, която спря временно плащанията към Pfizer, тъй като се оказа, че правителството не разполага със специалните спринцовки, не може да използва 6 дози. Това оскъпява ваксината. Всеки флакон се таксува от производителя като шест дози, като практически от него се правят по пет инжекции.
Не е известно как се третира този проблем в България, тъй като до момента нито правителството, нито ваксинационния щаб са го коментирали.
Европейската комисия обаче вече заяви, че държавите, които не разполагат със специалните спринцовки и игли, могат да си ги купят. В края на 2020 г. Комисията обяви обществена поръчка за медицинските изделия, като вече са избрани потенциални доставчици, от които могат да се договарят нужните количества. Участието е по желание. Без спринцовките България би изхвърлила в коша 20% от поръчката, или около 780 000 дози, достатъчни за 390 000 души.
Спорът с AstraZeneca/Oxford
Засега България наблюдава отстрани спора между Европейската комисия и AstraZeneca – основния си доставчик на ваксини. Компанията обяви, че ще намали с 60% обещаните за първото тримесечие ваксини за ЕС. Като причина бяха изтъкнати производствени трудности във фабрика на подизпълнител в Белгия, както и забавяне на доставките на една от съставките на ваксината.
Европейската комисия обаче намекна, че производителят не е изпълнил задължението си по договора с ЕС да произведе предварително ваксини, така че разпределението им да започне веднага, след като ЕМА е готова с оценката за ефективността и безопасността ѝ. Говорител на Комисията каза, че договорът с компанията е бил подписан през август, като европейските държави са заявили количествата, от които се нуждаят през октомври. Сега, когато до издаването на разрешителното за използването на ваксината в Европа изглежда остават само няколко дни (ЕМА трябва да се събере за решение на 29 януари), AstraZeneca няма в складовете си достатъчно флакони. Подозренията са, че ваксините за ЕС са изпратени в Обединеното кралство. Компанията косвено потвърди съмненията, отговаряйки на Комисията, че Лондон е сключил три месеца по-рано от Брюксел договора, така че е имало повече време да се урегулира ритмичността на производството. Комисията обаче заяви, че поредността на доставките по договора не може да следва принципа в “местната месарница”, където първият на опашката получава най-доброто парче. Изпълнителният директор на AstraZeneca Паскал Сорио отрече, че компанията гони печалба като първо изпълнява поръчки на по-щедрите си клиенти. Той заяви пред група европейски медии, че цената на ваксината е еднаква за ЕС и за Великобритания.
Все още не е ясно как ще се развие спорът. Европейската комисия заяви, че е платила предварително 1,2 млрд. евро на различни производители на ваксини (€336 млн. на AstraZeneca) именно, за да построят заводи, в които да правят големи количества и затова настоява да си получи договореното. Комисарят за здравеопазването Стела Кириакидес заяви, че Брюксел ще иска информация за износ извън ЕС на произведени на територията му ваксини срещу COVID-19. Засега информацията за това дали данните ще се използват само сведение или ще служат като повод за забрана за износ, ако нуждите на Европа не са задоволени, е противоречива. Европейската комисия обещава да е готова с предложение за системата до края на седмицата.
Колкото и да е малко вероятно (тъй като ще изисква съгласие на страните членки) думата разтрогване на договора беше изречена на глас от Брюксел. Това, което не се чува от Комисията е възможно ли е тя да търси финансови и други компенсации от производители, които не изпълняват задълженията си, тъй като договорите се пазят в тайна. Действията на някои държави, сред които Италия, които обявиха, че готвят съдебни искове срещу производителите, говорят по-скоро, че търсенето на договорените доставки, ще е работа на националните власти. Все пак те са тези, които са се договаряли за конкретните количества и за графика на доставка на поръчаните от тях дози.
За 40-те часа между огласяването на мерките, предложени от оперативния щаб за борба с коронавируса, до обявяването на решението на правителството, претърпяха някои значими промени.
Най-вече в многобройните изключения, които бяха добавени към правилата, което ще направи контрола върху изпълнението им по-труден, а на някои места и невъзможен.
И така в понеделник вечер, денят след като България достигна най-висока смъртност в Европа от коронавируса на дневна база, здравният министър Костадин Ангелов огласи следните предложения:
1. Удължаване срока на извънредната епидемична обстановка до края на март 2021 г.
2. Преустановяване на присъственото обучение в университети, училища, детски градини, ясли и извънкласни дейности.
3. Преустановяване на колективните спортни състезания, конгреси, семинари, конкурси и други културни и развлекателни мероприятия и частни тържества.
4. Затваряне на нощните заведения.
5. Затваряне на ресторанти, заведения за бързо хранене, кафенета, барове, сладкарници, игрални зали и зали за развлечения. Те ще могат да работят само за продажба на храна за вкъщи и кетъринг.
6. Затваряне на всички нехранителни магазини, включително молове и големи търговски центрове, с изключение на аптеки, дрогерии, доставки на пощенски услуги, банки и застрахователи.
7. Преустановяване на груповите екскурзии в страната и в чужбина.
Кой какво успя да си отхапе от мерките?
Най-съществената разлика между предложеното и окончателното решение на правителството е отказът от затварянето на магазините и ателиетата и центровете за услуги. В последна сметка се преустановява работата само на моловете. И тук обаче има отстъпление, тъй като значително се увеличава видът на магазините в търговските центрове, които ще продължат да бъдат отворени. Първоначално се предвиждаше те да бъдат ограничени до аптеки, банки, куриерски фирми, застрахователи. В окончателния вариант към тях се добавят и магазините на мобилните оператори, оптиките, зоомагазините и пунктовете за плащане на битови сметки.
Допълнителни изключения спрямо първоначалните мерки са направени за театърите, които ще продължат да работят, както и досега с 30% публика, както и за спортните състезания и тренировки за професионални спортисти и аматьори над 18 г. Последните ще се провеждат по график, но без публика.
Частните тържества не се забраняват изцяло, както предложи щабът, а само тези с повече от 15 участници, като не се уточняват допълнителни условия. Теоретично това би позволило да се организират по няколко партита в отворените хотели, ако всяко от тях е резервирано поотделно за по 15 гости. Така, заедно с позволената кетърингова дейност на ресторантите и другите заведения за хранене, празникът на 8 декември е гарантиран. Хотелите само трябва да извадят масите от ресторантите и да разположат паравани в залите, за да разделят формално празнуващите.
От четири на два месеца е намален срокът на извънредната епидемична ситуация.
Така от предварително огласените ограничения, без промени остават само плановете за образованието, което преминава изцяло онлайн, за нощните заведения, които няма да работят вече до 23,30 ч, за заведенията за хранене, които могат да развиват само доставки, както и за груповите екскурзии.
Направените корекции спрямо първоначалното предложение не бяха мотивирани, затова няма да е възможно достоверно да се тълкуват мотивите зад тях. Те може да са базирани на научни преценки, точно толкова, колкото и на лобистка намеса. Няма как да знаем.
Освен изключения секторите и дейностите вкупом са успели да си отвоюват още един допълнителен ден – петъкът, от който трябваше да бъдат затворени. От думите на министъра на здравеопазването стана ясно, че училищата ще провеждат часовете присъствено в петък, а по аналогия това ще означава и че молове, ресторанти и нощни заведения ще могат да посрещнат своите последни клиенти за следващите три седмици. След публикуването на заповедта му в сряда вечер стана ясно, че мерките ще влязат в сила след затварянето на заведенията – от 23,30 часа.
И да не забравя да отбележа и победата на майките, които се почувстваха ощетени от зелените коридори за възрастните хора, защото им пречеха да правят спешни покупки на лекарства за децата си. Правителството се е вслушало в техните тревоги и нетърпение. Зелените коридори за пенсионерите отпадат изцяло в следобедните часове и се изтеглят по-рано в сутрешния пояс. Новото разписание за пазаруването на най-рисковите е от 8,30 до 10,30 часа, като те ще важат само за хранителните магазини, но не и за аптеките. Премиера в събота, 28 ноември.
В петък вечер, 6 ноември, след цяла седмица интензивни контакти с посредничеството на Германия, България обяви, че ще наложи вето на започването на преговорите за членство в ЕС на Северна Македония – единствената си съседка, която все още формално не е прихванала европейската перспектива.
Михаел Рот, германският държавен секретар по европейските въпроси даде с карантината си още време на София и Скопие да постигнат компромис. @CouncilEU
Министерството на външните работи, което преговаря от името на България, направи изявление в смисъл, че българските искания спрямо Северна Македония са записани в придружаващата официалния документ за преговорите декларация, което създава у София съмнения, че Европейската комисия, която ще води преговорите, ще ги отстоява. Ето цитат от изявлението:
“За България е неприемлив вариантът условията ни към Република Северна Македония да бъдат поставени в декларация на Съвета на ЕС, съпътстваща преговорната рамка. Декларацията на Съвета не е правно обвързващ инструмент и не дава търсените от България юридически гаранции. Такива гаранции бихме имали, ако нашите искания бяха отразени в текста на Преговорната рамка, за което и настояваме.”
Изявлението на дипломатическото ведомство беше предшествано няколко часа по-рано от заседание на постоянните представители (посланици) на страните членки в Брюксел. На него българският представител е потвърдил, по-рано изразената през седмицата от него позиция, че България се готви за вето, ако обстоятелствата не се променят до заседанието на Съвета “Общи въпроси”. На 10 ноември министрите на страните членки трябваше да вземат решение по започването на преговорите за членство със Скопие.
Между двете събития влиятелният германски вестник “Франкфуртер алгемайне цайтунг” публикува статия, според която България се намира в изолация от останалите европейски държави по отношение на преговорите със Северна Македония. Дори държави, които по-рано са блокирали преговорите с Македония и с Албания – Франция, Гърция и Нидерландия, не подкрепят българската позиция, се казва в материал, подписан от брюкселския кореспондент и от политическия коментатор за Балканите на вестника. Тъй като заседанията на посланиците в Брюксел са закрити, България отрече, че темата е била обсъждана, но други влиятелни издания опровергаха това.
“Политико” писа на 9 ноември, че “европейските дипломати са фрустрирани” от поведението на България. Според тях то “задържа важен европейски дневен ред с изцяло вътрешен проблем, който би било най-добре да бъде решен двуструнно със Северна Македония”.
“Ако България – изолирана, както е, продължава с некомпромисното си поведение, тя ще загуби цялото добро отношение, на което се е радвала досега от страна на държавите членки”, пише “Политико”, позовавайки се на дипломат на ниво ЕС.
Макар че изданието не уточнява източника си, формулировката дава две възможности – служител на европейска институция или на германското председателство на Съюза. И в двата случая това не поставя София в благоприятно положение.
Сам срещу всички
Никоя отделно взета страна не е печелила дългосрочно битка срещу европейска институция. На някои им се разминава по-леко или пък на Брюксел му отнема повече време да им посочи мястото, но досега никой не е успявал да спечели. Особено ако е сам.
Най-пресният пример за това е Кипър, който блокира въвеждането на санкции срещу Беларус след президентските избори през лятото, за да принуди ЕС да разшири санкциите си срещу Турция, която търси газ в териториалния му шелф. Няколко месеца по-късно 14 души в Минск, включително Александър Лукашенко бяха добавени към забранителния списък за влизане в ЕС, а авоарите им в европейски банки бяха замразени. Мярката влезе в сила на 7 ноември. Нови санкции на Анакра не бяха наложени.
Ролята на Германия
В Брюксел правителството на Бойко Борисов се смята за толерирано от Германия, заради отношенията между канцлера Ангела Меркел и българския премиер. Борисов публично е казвал, че в Брюксел гледа как гласува Меркел и я следва в нейния избор. Германският канцлер е сред първите, на които звъни, когато има нужда от подкрепа в ЕС и като цяло досега я е получавал (даже, когато не си носи маската правилно).
Но Германия (която в момента председателства Съвета на ЕС и е отговорна за намиране на компромис за преговорите със Северна Македония) е може би най-неподходящият адресат за възприетата от София тактика за извиняване на настоящото поведенение с исторически спорове. Загубила Втората световна война, благодарение на отстъпките, които направи след края ѝ, Германия има решаваща роля за възстановяването на политическите връзки между бившите военни противници в Европа, което е в основата на европейския проект. Тя е давала през годините множество примери на загърбване на миналото в името на бъдещето, включително, разграничавайки се от историята на Третия райх и почитайки жертвите му, поднасяйки извинения на засегнатите и плащайки за възстановяването на градовете, разрушени от германските бомбардировки. Загърбвайки миналото тя приобщи отново източните си провинции след комунистическото разделение и винаги е била сред генераторите на европейското разширяване, благодарение на което и България успя да се завърне при цивилизационните си корени.
Германия много добре познава бремето на миналото, но е успяла да го надмогне в името на това грешките от него да не се повтарят с катастрофални последици за континента. В този смисъл претенциите на София наистина изглеждат като регионална крамола, която трябва да се реши на място. Реакциите след обяваването на намерението за вето от София показват, че Германия съвсем не е сама в това си разбиране.
Регионални игри
На регионално ниво позицията на България също не среща симпатии. Споменът от продължилите 27 години преговори за името на Македония с Гърция е още твърде силен и евентуалното му повторение в български вариант не се посреща с ентусиазъм. През годините (може би все още твърде малко) България не можа да си създаде международни партньорства, които биха генерирали енергия за продължаващо с години търсене на дипломатическо решение на българските искания, колкото и основателни от историческа гледна точка да биха били те.
Словения се опита при сходни обстоятелства да спре в последния момент влизането на Хърватия в ЕС заради териториален спор, но Съюзът не позволи забавянето на процеса, след като датата беше насрочена. Вместо това Европейската комисия беше натоварена да посредничи, докато двете членки търсят сами решение. В подобна ситуация са и Австрия и Италия, които си оспорват режима за преминаване на граничния алпийски проход Бренер, където ЕС също вижда ролята си като фасилитатор, а не като арбитър на регионални спорове. Причината за това изглежда очевидна – макар че има множество инструменти да притиска и двете страни за отстъпки, ЕС не смята, че споразумения, постигнати със сила могат да са трайни, когато става дума за съседи. Те осъществяват ежедневно различни видове контакти, които трябва да са в състояние да провеждат самостоятелно, без нуждата от посредник.
Освен това, в случая Скопие изглежда в неравнопоставено положение, бидейки само кандидат, а не член на ЕС. Никой не обича да го поставят в ролята на наблюдател или съучастник, когато бият по-слабия.
Софийските мотиви
От публикациите по темата в чуждестранни медии личи, че за европееца мотивите на правителството в София до голяма степен са неразбирами.
Най-вече, защото това е същото правителство, което издигна в приоритет на българското председателство даването на европейска перспектива на Балканите. Само преди две години и с неистови усилия, София успя да изтупа от прахта темата за разширяването на ЕС и да я върне в европейския дневен ред. Именно тази реабилитация позволи политикатата за разширяване да бъде реформирана в началото на 2020 г. (за което Франция изви много ръце). Сега Европа е готова отново да говори за прием на нови членове в бъдеще, а Скопие си спечели адмирации за споразумението с Гърция и с желанието си да угоди, даже сменяйки името на държавата и регистрационните табели на колите. Изтъкваните от София аргументи за македонския език и за малцинство не са се появили междувременно, но сега България ги оценява по различен начин – като непреодолима пречка, без видими промени в условията.
Сегашната позиция на България беше развита в рамкова позиция, приета от Народното събрание през октомври 2019 г., след председателството. В същото време ЕС все още се позовава на Софийската декларация от 2018 г., гарантираща европейска перспектива на Западните Балкани.
За Брюксел Северна Македония си е написала домашното за членството, подписвайки договор за добросъседство и приятелство с България през 2017 г. и с Гърция през 2018 г. Това е било многократно подчертавано от Европейската комисия, особено след еуфорията от Преспанския договор, решил спора с името. В същото време София иска да си осигури, чрез ЕС изпълнение на двустранен договор, по който Съюзът не е страна, като казва, че Скопие не изпълнява договора си за добросъседство с нея. В правото само страните по един юридически договор имат отношение по неговото съблюдаване, освен ако специално не е указано друго. В българо-македонския договор за добросъседство няма трета страна, която да е натоварена с наблюдение или други правомощия по спазването му.
В същото време Еврокомисията е издала вече поне три доклада с препоръка за започване на преговори, а готовността на Скопие беше потвърдена и от европейските лидери на Загребската среща в началото на лятото. Единствената пречка пред началото на преговорите остава приемането на преговорната рамка, на която България иска да наложи вето.
Ако искаме да влезем в обувките на еврочиновника, не бива да се пропускат и установените европейски практики по отношение на определянето на официалния език. Макар повечето държави да използват за назоваването му производни от името на държавата си, това не е задължителна практика. В Белгия например официални езици са френски, фламандски и немски, а в Ирландия – галски. Но нито Германия и Франция претендират за говорещите ги белгийци, нито в Ирландия се е оформило галско малцинство.
Неясно остава и защо София иска с декларация да се уточни текстът на договора за добросъседство със Северна Македония, но не приема същата форма, когато става дума за преговорната рамка между ЕС и същата Северна Македония. Европейският чиновник търси логика, за да признае аргументи.
Европа се опитва да тълкува
София не би могла да очаква всеки да се зарови в историята на отношенията с Македония, за да си направи собствени изводи. Ето защо повечето медии, които обръщат внимание на темата, се опитват да си обяснят поведението на България с настоящето. Коментарите се свеждат основно до отношенията в българската управляваща коалиция. Анализите тълкуват поведението на правителството като отстъка на отслабената ГЕРБ към ВМРО с цел оцеляването на правителството и следователно като “вътрешен въпрос”, чието място не е за европейската сцена.
Въпреки всичко обстоятелствата са на българска страна. След преговорите с България и със Северна Македония в Берлин германският европейски министър Михаел Рот, който трябва да председателства заседанието на Съвета за преговорите на ЕС със Скопие, обяви, че се карантинира заради контакт със заразен с COVID-19. Рот не коментира факта, че трябва да вземе двуседмична пауза заради, както се оказа заради българската делегация, в която е имало заразен. В същото време германското председателство засега се въздържа от всякакви официални коментари по темата. Неофициалните канали за натиск са активно натоварени. Това е добър знак, че според Берлин компромисът е все още е постижим през оставащите осем дни. Заседанието на Съвета по общи въпроси е пренасрочено за 17 ноември.
Тъкмо броях до десет, за да охладя “гнева Ахилов” от факта, че цяла сутрин съм обстрелвана с реклами за противогрипна ваксина при положение, че от три месеца не мога да се добера до една доза, и непланирано се оказах в аптеката.
Казах си: Няма да виня общественото радио, че прибира приходите от търговска реклама, без да хвърля барем един поглед върху съдържанието ѝ, и ще проверя какво е положението. Бях в аптека само преди три дни и ваксини нямаше.
С фармацевтките от март, когато затвориха всичко, включително за лекарственозависимите пенсионери, сме провеждали толкова абсурдни разговори, че самият Рене Магрит би си счупил лулата от яд.
От края на юли си играем на “-Има ли? -Няма!”. Между седмиците (изглежда през септември) холандската противогрипна ваксина е дошла и свършила. Спорихме не е ли по-добре да се направят списъци като дойде дълго обещаваната от властите втора партида от френска противогрипна ваксина. Въобще, интересно си летувахме.
Световната здравна организация още в края на пролетта настойчиво призова хората да се имунизират срещу сезонния грип, за да не товарят и без това задъхващата се в корона-пандемията болнична система с банални пневмонии. Въпреки това здравните власти продължаваха да извиняват недостига с интереса към ваксиниране, сякаш от март не знаят, че има здравна криза и не могат да предвидят, че търсенето на всякакви профилактични средства ще е извънредно голямо.
После тръгнаха слухове, че заради дефицита на ваксини и пенсионерите, които миналата есен за първи път получиха безплатно по една противогрипна инжекция, ще бъдат пропуснати.
Изправих се пред два варианта: да организирам пътуване до Гърция с хладилна чанта, за да купя ваксина и да я внеса нелегално под два килограма лаврак, или да търся връзки. Пред перспективата да си платя за PCR-тест, за да мога изобщо да пресека границата, реших да инвестирам време във връзките. И дори намерих лекар, който оцени риска за няколцина пенсионери и направи невъзможното да ги имунизира. Благодаря ѝ.
Въпросът с моята ваксина обаче продължаваше да виси. Медиите почасово следяха достигането на доставката до аптеките. Това дори се превърна в новина! Когато най-сетне беше тържествено обявено, че ваксините са стигнали назначението си, се завтекох в аптеката, само, за да бъда информирана, че “дойдоха снощи и вече свършиха”.
“Не, нови доставки няма да има. Това беше за тази година”, увери ме една фармацевтка.
Затова много, ама много се ядосах, че обществена медия рекламира нещо, което го няма и то в платения си блок.
Реших да попитам в аптеката, ей, така, за да съм сигурна, че имам право да съм бясна. Но изненадващо получих утвърдителен отговор:
– Наистина ли?, попитах с изумление за късмета си.
– Нямаме навик да лъжем клиентите, получих отговор.
И така сдобих се със заветната опаковка противогрипна ваксина, произведена във Франция. Vive la France! Вярно, тази година с една трета по-скъпа от същата миналата година.
Към ваксината получих (безплатно) и инструкция, че до два часа трябва да я сложа на вратата на хладилника и да я държа там, докато намеря как да ми я поставят. Ако искам, мога да се имунизирам (срещу заплащане) в манипулационната в близката поликлиника. Почуквайки на вратата на медицинската сестра няколко минути по-късно, узнах, че това става срещу 5 лева, които се дължат на рецепцията. Там пък ми взеха ЕГН-то и адреса срещу касовата бележка, върху която се намираше код, нанесен в последствие на ръка в дневника на манипулационната.
Докато затопляше ваксината (за да не ме боли), сестрата ми разказа, че е пенсионерка, работеща, защото не може да свърже двата края. Не би се върнала като доброволка в болница дори срещу повече пари, засегната, че през далечната 2000 г. е освободена от една болница, “точно преди да започне здравната реформа”.
Научих и, че преди мен с ваксина се явил и “един дядо”. Но той решил да отложи манипулацията, когато сестрата го предупредила, че трябва да се въздържа от алкохол 24 часа след имунизацията. Не можел да пропусне почерпката за Димитровден.
След три месеца търсене на заветната доза, аз реших, че по-скоро ще прескоча празника, отколкото да отлагам ваксинацията. И сега съм със забрана за алкохол (“дори бира и вино, нали сме наясно”, предупреди ме сестрата), яйца и консервирани храни до вторник следобед. Да живее науката!
Този блог ще е кратък, направо микроскопичен и дори въображаем, понеже се отнася до съставянето на план за търсене на работа в понятието на българската Агенция по заетостта.
Изготвянето на план е задължителна стъпка за получаване на обезщетение при безработица.
Планирането протича по следния начин в бюрото по труда:
– Здравейте!
– Здравейте!
– Как можем да ви помогнем? Седнете.
– Имам среща за изработване на план за намиране на работа.
– Един момент, моля.
– Това е регистрационната ми книжка.
Служителят открива досието на търсещия и го носи на гишето. Пише нещо.
– Подпишете се тук.
Посоченото място удостоверява, че е изготвен план за търесене на работа.
Подписване и връщане на досието.
– Следващата ви среща е на 17 декември. Довиждане.
– Довиждане.
На връщане едни хора, търсещи бюрото, са упътени, така че някаква полза от това излизане все пак има.
P.S. Извършването на услугата планиране става само на място в бюрата по труда и не може да бъде осъществено по телефон или по елекронен път. Пропускането на срещата води до автоматично отпадане на регистрацията на търсещия работа.
@my.Belgium.be Началната страница на портала за електронни услуги в Белгия, който показва видовете услуги, които могат да се ползват срещу лична карта и електронен четец
И така, ковидът дебне навън. След месеци безгрижие, за да не се травмират почиващите и да се даде възможност на ресторантьори и хотелиери “да спасят сезона”, властите отново бият тревога за нараснала заболеваемост и ускорено разпространение на коронавируса.
Електронните услуги на държавата и общините са вариант за ограничаване на движението на потенциални вирусоносители. Не само, за да се пази населението (както ни уверяват “легла в болниците има”), но да се съхрани и администрацията, която предоставя услугите на гражданите.
За здравните е ясно. В очакване на електронната рецепта, която според властите вече се вижда от другата страна на оптичния кабел, социалните услуги в момента са сред най-ползваните – помощи, обезщетения, търсене и предлагане на работа.
Опашката пред социалното
Трябва да се признае, че интернет страниците на социалното министерство и на подопечните му агенции, са приятна изненада. Ако се абстрахираме от остарелия и отблъскващ дизайн, който затруднява потребителя, съдържанието е повод за повдигане на духа. Информацията за предлаганите услуги е систематизирана логично, достъпно обяснена и най-вече отговаря на реалността “на терен”. Прочитайки статиите за регистриране на безработни, за предоставяне на социални обезщетения и помощи, и отивайки в бюрата, човек установява, че точно изброените документи му се искат и че самите процедури протичат горе-долу според описанията. Т.е. ако си подготвен, няма да те върнат, което си е успех.
Разбира се, не минава без неприятни изненади. Опашките пред подразделенията на социалните агенции в София са потискащи. Не мога да ги сравня с нещо в близките години. Може би само тези, обграждащи някои паспортни служби през лятото. Или ако сте достатъчно възрастни, за да помните – опашките, извиващи се пред хранителните магазини в началото на 90-те, но на ковид- дистанция. Дори да отидете преди началото на работното време, чакането е поне час само, за да влезете. Портиерът пред едно бюро в столицата ме уверява, че нещата стоят по същия начин през целия ден. Слава богу, още не се е стигнало до правене на списъци на чакащите.
По официална информация над 1000 души успяват всеки ден да преминат през опашките и това са само регистрираните новобезработни, без да броим ползвателите на други услуги, за които не се предоставя системно информация.
Бюрото на Агенцията за заетостта в квартал “Стрелбище” например обслужва два столични района – “Лозенец” и “Иван Вазов”, но не и този, в който физически се намира. Така, че когато хората от “Стрелбище” се нуждаят от услугите му, те просто отиват на най-близкото място, което им сочи Google Maps. И ето ви, граждани от три столични квартала, подредени в очакване да бъдат обслужени в бюро, предназначено за един.
ПИК-ът и КЕП-ът не са това, което мислите
Възможността услугите да се ползват и електронно е повсеместно рекламирана, но достъпът до тази форма е свързан с условности, които изискват допълнително разкарване по институциите и с финансови средства. Електронните услуги не могат да се ползват, без предварително сдобиване с ПИК или КЕП. Ако не ви се е налагало, няма да знаете, че ПИК е “персонален идентификационен код”, а КЕП – “квалифициран електронен подпис”.
Получаването им не е автоматично, нито лесно. И не, те не се издават от агенциите, които предоставят социалните услуги. Трябва да посетите лично други служби преди да се разположите удобно пред компютъра си, с намерението да ползвате електронните услуги.
Регистрането на безработен – една най-често използваните социални услуга в момента, например е свързано с попълване на заявление, с което гражданинът се обозначава като търсещ работа. Документът, резултат от посещение в бюро на Агенцията за заетостта, се препраща служебно на НОИ – отговорен за изплащане на обезщетенията. Алелуя. Една държавна служба е вързана електронно с друга. Но предимството не е кой знае какво, тъй като така или иначе до НОИ трябва да се отиде и лично, ако предварително нямате КЕП или ПИК. Не въздишайте облекчено, ПИК-ът на НАП, който сте си извадили за плащане на данъците, не работи за документите на НОИ. И обратното.
Е-управление отвътре
Гражданинът има право да избере дали “документооборотът” му с НОИ ще се поддържа електронно или епистоларно. Но на практика осигурителите изглежда в момента са твърде претоварени от заявки, затова предпочитат електронното общуване пред препоръчаните писма. Задачата се изпълнява от Агенцията за електронно управление, която разпраща документите до получателите им.
И тук следва нова изненада. За достъп до електронно изпратените документи се изисква ПИК или електронен подпис. Т.е., ако сте чакали на опашка, за да се регистрирате, сега трябва да отидете и в НОИ, за да си вземете код, с който да прочетете отговора на вашата молба за получаване на обезщетение. Дистанционно подадени искания за код не се разглеждат – пише го с болд. Трябва да се добави, че НОИ не издава КЕП. Ако искате електронен подпис, вашето гише се намира в “Информационно обслужване”. Да, и ПИК-ът на НАП може да се вземе само от приходната агенция. Вие какво очаквате?
Сега обяснявате ли си опашките в учрежденията, които ги карат да приличат на поликлиники в грипен сезон. Гишета, гишета и всяко си е със собствена ниша, незаменима от никакви електронни услуги.
От друга страна, резонно стои въпросът социално слабите и социално нуждаещите с какво са толкова заети, че да не могат да обикалят от учреждение на учреждение и от гише на гише? Дезинфектанти вече на пазара има, маски – също.
Докато идентификационните кодове са на цената на билетите за градски транспорт, с които може да се стигне до съответните служби, то с КЕП-а въпросът стои по различен начин. Вероятно защото електронният подпис важи като ключ за различни е-услуги, предоставяни от различни служби, той си има цена. Сайтът на “Информационно обслужване” показва, че тя е 38,40 лева за една година. Може сумата да не е кой знае каква за работещ човек с постоянни доходи и чест досег с администрацията, но какво може да каже гражданинът, който чака за помощи за дърва, за обезщетение за безработица или за дете? Как би могъл той да оцени (ако не знае какво го очаква като документобоорот) дали това би била инвестиция или просто поредните изтекли през пръстите му пари. И какво става, като мине годината или трите, които са максималният срок на валидност? Пак ново плащане, за достъп до е-услуги.
Как е по света?
Няма един модел за електронно управление по света. Дори в ЕС държавите са на различен етап на развитие на тези услуги. В някои страни гражданите с години не виждат чиновник, защото могат да получат нужните им документи и услуги електронно, другаде за всеки печат си има отделно гише.
В Белгия например въпросът е решен за гражданските, данъчните услуги, за правни документи и др. Свидетелства за брак, за съдимост, за раждане, за жителство, за изборна регистрация и пр. обикновено се разпечатват на домашния принтер.
Регистрацията за безработица става лично, като получаването на обезщетения се гарантира ежемесечно чрез лично подаване на декларация, че не се получават други трудови доходи. Заявилите се безработни обаче имат достъп онлайн до обявите за работа и консултация със социалните служби за преквалификация и други съвети, от които имат нужда. В България това се прави само лично, като пропусналият определената му дата за среща със социалния работник губи регистрацията си, заедно с обезщетението.
В Белгия има няколко начина за получаване на достъп до електронни услуги. Освен с четец, кодовете за влизане в системата могат да се получат по имейл, телефон, с токън или с персонален акаунт
Почти всички услуги от общините са електронизирани в някои кметства за белгийските граждани, за чужденците – се изисква лично посещение, особено докато не са получени документите за постоянно пребиваване.
Достъпът до услуги е максимално опростен. От гражданина се иска да си купи електронен четец, който се продава във всеки магазин за техника, в дрогерите и в магазините от типа “За 1 лев”. Цената му е около 10 евро, при разпродажби – наполовина. Единственият документ, необходим за предоставянето на услугите е личната карта. Белгийските лични карти имат чип като на банковите или на телефонните, в който са зашифровани всички КЕП-ове и ПИК-ове, нужни, за удостоверяване на идентификацията на гражданина.
Алтернативно, въпросните ПИК-ове могат да се получат по имейл, по телефона, с токън или през индивидуален акаунт в електронната система.
Моделът е много удобен и популярен. Преди няколко години той беше възприет и от компаниите за обществен транспорт, който позволяват презареждането на абонаментните карти (също с електронен чип като личните) през четеца за е-услуги. Смята се, че това е особено удачно при подновяването на ученическите и за пенсионерските карти, за да няма струпвания на хора.
Е, сега да не помислите, че пред бюрата за транспортни карти не се вият опашки в началото на учебната година? И още как. Все ще се намери някой не разбрал, “частен случай” или просто кибик.
Противно на очакванията животът на пенсионера не е организиран само около датата на получаване на пенсията. В календара на възрастните хора в България има поне още един ден, към който се съсредоточава ежедневието им – получаването на лекарствата.
В този ден хиляди хора се устремяват към аптеките с розовите си книжки, за да вземат предписаните им медикаменти. Книжките, издадени от здравната каса, се пазят със същото вълнение като личните карти, защото “загубиш ли ги – край”.
Единствената здравна каса в България реимбурсира разходите на хронично болните, преобладаващата част от които пенсионери, за около 1600 медикамента. Затова и лекарите се концентрират върху тях, когато е възможно. Пенсионерите получават основно лечение върху т. нар. “позитивен списък” на здравната каса.
От една страна, вероятно защото медикаментите в него покриват най-масовите сред тяхната възрастова група заболявания. От друга, повечето лекарства са генерични, произвеждат се от български фармацевтични компании. Така те хем са по-евтини и подкрепят българския бизнес, хем се предполага, че доставките им ще са по-систематични и те ще са налични практически по всяко време, за да покрият нуждите.
Но това, разбира се, не е така. Само един поглед в търсачките е достатъчен да се видят сърцераздирателни писма за липсващи лекарства, адресирани до здравната каса от години. И недостигът на тези лекарства продължава – сигурен знак, че държавата не взема никакви мерки, за да отстрани проблемите на пазара.
“Няма го в аптечната мрежа”, е отговор, хвърлящ в паника пенсионера, който е твърде безпомощен с технологиите и новите вериги на доставки. Той се хвърля към “аптечната мрежа” със спомена за аптечните управления, които навремето, в активните му години, са разпределяли лекарствата.
Аптечните управления, дори да съществуват, вече са организирани по различен начин. В софийското например стои Търговска лига – обединение на търговци на лекарства. Те обаче не покриват целия списък на реимурсируеми лекарства на здравната каса. На телефона, който е даден в интернет, отговарят. Любезно. И дори ви упътват, че ако вашето лекарство не се внася от техен член, трябва да търсите други вносители.
Но как може да се открие конкретният търговец, ако информация за това няма систематизирана и публично-достъпна? Отговорът е – с късмет.
Изправена пред необходимостта да открия такова липсващо лекарство, започвам издирване. Проверка за наличности онлайн е невъзможна, защото в България продажбата на медикаменти с рецепта по интернет е забранена. Но още първите търсения показват чатове, в които хората пишат, че лекарството често е в “отказ” за доставка, както се изразяват фармацевтите.
При подобен случай отпреди 4 години се натъквам на отговор от здравната каса, че тя не е отговорна за наличието на количества, а че аптеката и търговецът трябва да се организират така, че да осигурят търсещия пациент. Добавен е и телефон на вносителя на лекарството. “Ура”, казвам си и звъня на търговеца с надеждата, че телефонът и фирмата не са се сменили за толкова време. Не са. Секретарката казва, че заради коронавируса работят home office и че техен сътрудник ще се свърже с мен още същия ден. Звучи твърде общо и в очакване решавам да обиколя всички аптеки в радиус от 1-2 км.
Междувременно съм писала на няколко приятели да ги мобилизирам да обикалят в техните квартали с указанието, че съм готова да купя струващото почти 100 лв лекарство, чиято цена Касата покрива изцяло, тъй като няма как да им предам рецептата с книжката. Машината “връзки и познати” е задействана и аз се отправям на лов по аптеките.
Тъкмо се подреждам на първата опашка и един от контактите ми звъни – разбрал, че лекарството е дефицит, но го има в склада на една верига аптеки. Да отида в аптеката и да го поискам, а те ще го изпишат от склада. Напускам опашката и тръгвам към аптека от веригата. Нямат го. Фармацевтката ми дава листа с поръчките от вчера, където срещу медикамента, който търся пише “отказ”. Подчертава ми го с химикалка: “Няма го. Няма го и в склада, щом ни го отказват”. Категорична е че няма да се обади да попита, нито да го поръча отново, защото е “липса”.
Връщам се на опашката. Редът ми почти е дошъл. Аптекарката проверява в компютъра – снощи са получили три опаковки. Чувствам се като спечелила почивка на Малдивите. След отварянето на няколко шкафа, фармацевтката не открива лекарството. Колежката от вечерната смяна го е сложила някъде. Не, не може да ѝ се обади, защото “сигурно пътува”. След половин час започва смяната ѝ. Предлага да си свърша друга работа и да дойда по-късно. Но аз решавам, че вече си имам “Малдивите”, така че няма нужда да си изпитвам отново късмета.
Сядам навън да почакам колежката. Времето е достатъчно да наваксам с новините и с клюките от фейсбука и чата. Колежката идва и когато разбира за какво чакам, много се ядосва.
Тук ще спекулирам, защо лекарствата са заделени и не са на място, защото се сещам, че са дефицит, животоспасяващи са и има търсене. Но тъй като така или иначе съм там, няма как да ми кажат, че компютърът не е отчел продажбите, така че си получавам заветната кутия с 30 таблетки.
С песен на уста се прибирам да зарадвам притеснения пенсионер. Телефонът ми звъни – вносителят. Много е любезен. Дава ми телефон на търговския доставчик за София. Трябва да го дам в аптеката и фармацевтът да му се обади. Лекарството ще бъде доставено на следващия ден.
Но дали аптекарят ще иска да се обажда на частно лице, заобикаляйки редовния начин за доставки, дали то ще се отзове, дали лекарството ще пристигне, дали ще е оригиналното. Тези въпроси остават за следващ път, защото този месец “сме го вързали”.
Ако сте стигнали с четенето дотук, сте забелязали, че в цялата история държавата липсва, с изключение на оптимистичните моменти, в които здравната каса отговаря на запитвания на сайта си. Осигуряването на лекарства си е проблем на болния. С неговия лекар, който трябва да му смени медикамента, ако държавата не е осигурила доставките на тези около 1600, които реимбурсира, и на аптекаря, който на първа линия отговаря защо го няма, кога ще дойде и какво да правя.
Толкова за социалната държава и грижата за хората. До следващия път.
Едно правителство трябва да е ако не решително, то поне убедително, за да има ефект от неговата работа.
Да се остави на гражданите да се пазят сами от коронавирусната инфекция при положение, че те нито имат познанията, за да преценят рисковете, нито достатъчно данни, за да ги анализират, за да вземат решение, е все едно да пуснеш тригодишно да управлява АЕЦ.
Това се видя ясно от развитието на епидемията от коронавирус в България. Когато правителството действаше решително и аргументирано, хората го следваха в мерките, колкото и неудобни и скъпи да им изглеждаха те в личен план.
По това време премиерът Борисов се хвалеше, че в Европа има само две страни, които се справят по-успешно – Литва и Словакия. И това беше вярно, особено по отношение на смъртността и тежките случаи.
След това на правителството му стана скучно всяка сутрин все едно и също – щабът чете статистики, ограмотява народа, отговаряйки на журналистически въпроси. Работа, която до края на май, а в повечето страни и през целия юни, продължаваше. Заедно с носенето на маски, информацията на публични места и личния пример на управляващите в следване на мерките.
У нас, изведнъж, и без каквато и да е мотиви, всички мерки паднаха, цялата превенция се срути като Полиграфическия на “Цариградско шосе” – импозантно и в облак прах от хвалби.
Сега вече България е в първата четворка страни в Европа с най-широко разпространение на коронавирусната инфекция, надминавайки по честота на глава от население, огромни държави като Германия, Франция и Испания, а даже и Италия – най-трагично пострадалата европейска държава.
Така е от месец и през това време не се прави нищо, ама съвсем нищо, за да се овладее ситуацията, да се помогне на здравната система, на лекарите, и даже на гражданите.
Възходящата тенденция при заразените се проследява в много европейски страни, където топлото време раздвижи хората и усили желанието им за срещи.
През първите месеци, докато беше отличник, в България често се даваше пример с Белгия, която имаше най-високата смъртност на глава от населението и 65 хиляди заразени. Но в края на юни и през юли, с упоритост при следване на мерките и научните авторитети, Белгия успя да свали новите случаи до 80 дневно, което при 11,5 милиона население, е пренебрежимо малко.
После бройките започнаха да се качват нагоре. През последните две седмици, на 14-дневна база, увеличението на инфекциите достигна в Белгия 80-90 процента, спрямо предишните две седмици. Така в третата седмица на юли те са около 200 дневно, а през последната – 300.
Сходна тенденция с България, където нарастването е 12 пъти през юни – стабилно възходящо за дълъг период. През това време българското правителство на две седмици удължаваше извънредната епидемична ситуация, без да въвежда каквито и да е нови мерки, а просто, за да може здравният министър да издава заповеди.
В момента статистиката на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията показва, че разпространението на коронавирусната епидемия сред населението на Белгия е 27,5/100 000 жители, а у нас – 45,4/100 000.
Когато статистиката отново тръгна нагоре, в Белгия, където управлява служебно правителство, щабът и правителството започнаха да се срещат често. Първото, което падна бяха плановете за по-нататъшно облекчаване на мерките. После се върнаха ежедневните брифинги с досадната за някои статистика, но която служи да заостря вниманието на гражданите към проблема и необходимостта да се спазват ограниченията.
След това ключовите министри и щабът започнаха да се срещат ден през ден. Включително по време на петдневната среща на върха за европейските пари в Брюксел, от която белгийския премиер Софи Уилмес си взе отсъствие, за да обсъди ситуацията. Върнато беше задължителното носене на маски в магазините.
Без паника, но с настойчивост и решителност бяха върнати маските на открито по морето, медиите се изпълниха с обяснителни материали защо и как. Брифингите на правителството се върнаха на екраните на телевизиите и в интернет. Ключови министри говорят за маските и ги носят.
Така при 230 случая средно дневно (1400 седмично) и около 300 от този понеделник, правителството реши да въведе следните мерки:
Насърчава се работата от къщи. Който може да работи така, трябва да си остане у дома.
Вторият по големина град – Антверпен, ще има вечерен час (ограничение, което в Белгия не беше прилагано в началото на епидемията, когато за вируса не се знаеше почти нищо и имаше паника), а маските са задължителни на всички публични места. Градът е сцена на най-големия клъстер с повечето новозаразени, идващи именно от там.
Контактите са ограничени до 5 души – все едни и същи
Пазаруване по 1 човек от домакинство
Публика на културни и други публични събития – до 100 на закрито, до 200 на открито
Частни събирания – сватби, погребения, рождени дни – с до 20 присъстващи
Мерките, обявени в понеделник са поне за 4 седмици, и започват от сряда, 29 юли.
За тези малцина, които се надяваме, че след 2007 г. България все пак върви към Европа, изминалите месеци в пандемия, носят по още една добра и една лоша новина.
Добрата е, че българската държава все по-добре осъзнава или поне се възползва от предимствата на европейското членство в трудни моменти. Лошата, че на редовите българи явно им трябва повече време да извървят този път.
Един пример, докато правителството се разпорежда с близо двата милиарда лева, които му бяха дадени от европейския бюджет да харчи за укрепване на здравната си система и за подпомагане на бизнеса, пострадал от ограниченията, въведени, за да се минимизират последствията от епидемията от коронавируса, част от българите упорито не искат да се държат европейски.
Да, дори тези, които възхваляват свободата на шведския модел, не си правят труд да се задълбочат или пък да признаят, че той е възможен единствено тогава, когато гражданите се придържат стриктно към указанията на властите и ги изпълняват дословно, дори да им създават неудобства.
Да приемем, че не всички могат да са шведи – 26 други европейски държави и техните граждани го направиха. Затова и въведоха по-строги ограничения. В почти всички европейски държави милиони хора си стояха вкъщи, докато фирмите, в които работеха фалираха, а бизнесите им пропадаха. Някои от тях от страх, други, защото виждаха мотива на властите, с който ограниченията бяха въведени. Пееха от балконите, тичаха по улиците пред домовете си, изхвърляха боклука в динозавърски костюми, правеха самоделни играчки на децата си, за да ги забавляват. Помните тези сцени – преди седмици бяха.
Белгия – многонационална смесица от култури и поведенчески типове, дори публично призна чрез свои министри, че част от мерките се налагат, тъкмо защото толкова различни като манталитет и възпитание хора живеят съвместно и тези, които са по-разумни или образовани, за да осъзнаят необходимостта от ограничения, не са достатъчна маса, за да се спре разпространението на вируса. България е еднонационална държава с хилядолетна история, но пак не успява да разреди тълпите на “Витошка”, в градините и в магазините, които се тъпчат един в друг като пеперуди пред гореща крушка…
Знаете ли защо в Белгия няма и не се планира да се въвежда мобилна апликация за проследяване на карантинираните и техните контакти? Защото със сложното белгийско законодателство, това практически е невъзможно в близките 5-6 години. Но най-вече защото, за да работи такава система, е необходимо поне 60 процента от населението да я използва, а властите са направили сметка, че нямат толкова хора, които биха спазвали ограниченията за движение. Затова те намериха друго решение – набраха армия от служители в колцентрове, които да карантинират и контролират движението им. Но това е друга история.
И така, белгийските власти си дават сметка, че не могат да осигурят “шведската дисциплина” и трябва да омаломощават вируса със забрани. Населението седя затворено, облъчвано с указания и наставлявано, два месеца, както всички останали европейци (без шведите). А когато цифрите на хоспитализираните и умиращите започнаха да падат достатъчно дълго и стабилно, започнаха да разхлабват мерките. Но бавно.
Белгийците вече могат много неща, които доскоро не им бяха позволени – да ходят на работа, в магазините, да се виждат с приятели (до четирима, все същите и само вкъщи) и даже да отскочат до съседния град (на 15 минути с кола, не повече). До 8 юни те обаче не могат да ходят до морето, а лятото идва.
Белгийското море е забележителност, която се нуждае от отделно описание, но за целите на този текст, ще кажем само, че бреговата ивица (на Северно море) е дълга 65 километра и изцяло пясъчна. Тя е толкова къса, че успоредно с нея се движи трамвай, който с всичките спирки, изминава разстоянието от единия до другия край за по-малко от 4 часа. С изключение на две индустриални пристанища, бреговата ивица е покрита с широки плажове… И плътно застроена.
Да, приличният белгиец има вила на морето. По-успешните разполагат с къща (най-заможните със сламен покрив), но масовият белгиец има или наема един апартамент във висок блок на морето. Това са хиляди имоти, които кроткият гражданин посещава в почивните дни целогодишно и със сигурност поне за няколко седмици през лятото, или дава под наем на курортисти.
Сега, изтощен от мрачната зима и принудителната корона карантина, отнела му традиционната великденска почивка в Португалия или в Северна Африка, той е зажаднял повече отвсякога да отиде на морето. Той мечтае да дръпне завесите на хола и да отправи взор в безкрая на морската шир, която при късмет и добри финансови възможности, се разкрива от балкона на морското му жилище, и да усети полъха на северния вятър.
Но не може да го направи, защото властите все още ограничават движението, а морето за по-голямата част от населението, е на повече от 15 минути с кола от основното жилище. Мотивите са разумни: Да не се разнася заразата – едно. И две – на морето живеят основно пенсионери, избягали от суетата на деня и търсещи здраве в йодните пари и спокойствието.
За разлика от българите, които изпълват “Витошка”, всяко кафе и пицария, изнесло столове навън, парковете, пряко всеки разум, белгийците търсят решение, не във въставането срещу правилата (има и такива – белгийците не са шведи, виж по-горе), а в тяхното демократично оспорване. Управлението на обществени кризи и даже на некризисни организми не може да става по друг начин, освен по правила. В нецивилизовани общности те обикновено се налагат от по-силния, в цивилизованите – от публичните институции.
Вместо да се юрнат на тълпи и да задръстят магистралите, влаковете и велоалеите, те съдят правителството. Десетки, стотици искове се внасят срещу ограничението на правото им да се намират в своя законна собственост – летния си дом. Когато един ден всичко свърши, белгийските съдилища ще са много, много заети. А правителството, ще е в много, много трудна ситуация. Но и двете страни ще се намират в равна позиция пред закона, отстоявайки демократичните правила на управлението на държавата и на свободите на гражданите.
Да, знам, че европейските ценности изглеждат досадно клише, някакви думи, което много българи не разбират, но те съществуват и са важни за милиони хора от другата страна на Терминал две.
Не си съгласен с мерките, защото вярваш, че си неуязвим, убеден си в конспирациите, не ти пука за другите – добре. Може и така, но спазвай правилата и ги оспорвай пред съда, а не като застрашаваш останалите.
Вместо заключение: Белгийците не са шведи, но ако в петък в прогнозата за времето им кажат, че ще е слънчево и ще е добре да вземат екстра доза Витамин Д, железопътната компания веднага пуска допълнителнителни влакове, защото народът тутакси се втурва към морето. И да, прогнозите в Белгия са изключително прецизни. Даже вече могат да проследяват движението на облаците и надничането на слънцето през тях по квартали.
yovka.dimitrova 